Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Той се втурна бегом, с насълзени от усилие да не мига очи, и сведе

поглед към фигурата лежаща в жълтото сияние под него. Тя беше жена, дишаше, спеше, и приличаше на Тифани Болежкова.

От върха на ледения дворец Тифани можеше да вижда на мили

околовръст, и всичките мили бяха покрити със сняг. Само на Варовитище

имаше някаква следа от зелено. Беше един вид остров.

211

- Видя ли, как се научих? – похвали се Зимеделецът – Варовитище е

твое. Така че тук лятото ще дойде, а ти ще си щастлива. И ти ще си моя

невяста и аз ще съм щастлив. И всичко ще е щастливо. Щастието е когато

нещата са правилни. Сега аз съм човек и ги разбирам тези неща.

Да не вземеш да изкрещиш или да изпищиш, посъветва я Третият и

Акъл. Или пък да замръзнеш.

- О... ясно, - отвърна тя – А в останалия свят ще си остане зима?

- Не, има ширини, които изобщо няма да усетят застудяването ми, -

обясни Зимеделецът – Но в планините, и в равнините чак до Кръглото

море... о, да.

- Милиони хора ще умрат!

- Но, разбираш ли, само веднъж. И затова е толкова чудесно. И след

това, никога повече смърт!

И Тифани го видя като че на прасоколедна картичка: птички

замръзнали по клоните, коне и крави застинали неподвижно по полетата, трева замръзнала като кинжали, нито един комин не пуши... Свят без

смърт, защото в него не е останало нищо, което да умре, и всичко искри

като сърма.

Тя кимна предпазливо:

- Много... порядъчно. Но ще е жалко да няма съвсем нищо, което да

се движи.

- Това ще е лесно. Снежни човеци, - успокои я Зимеделецът – Аз

мога да ги направя човеци!

- Желязо, колкото да изковеш пирон ли? – сети се Тифани.

- Да! Лесно е. Аз изядох цяло кебапче! И мога да мисля! По-рано

никога не бях мислил. Бях неделим. А сега съм отделен . Само когато си

отделен, осъзнаваш кой си.

- Ти ми направи рози от лед, - промълви Тифани.

- Да! Тогава вече ставах!

Да, но сутринта розите се бяха стопили, добави наум Тифани и се

загледа в бледо-жълтото слънце. В него имаше сила само колкото

Зимеделецът да заискри. Той не мисли като човек, каза си тя вглеждайки се

в чудатата му усмивка. Той мисли като човек, който никога не е срещал

друг човек. Той е изкикотил. Толкова е побъркан, че изобщо не разбира

колко е побъркан.

Той изобщо си няма представа какво значи да си „човек”, не знае

какви ужаси замисля, той просто... не разбира. А е толкова щастлив, че е

направо сладък...

Роб Секигоопрай потропа по шлема на Роланд:

- Аре бе, момко.

Роланд се беше втренчил в сияещата фигура:

212

- Това не може да е Тифани!

- Епа она е богиня, она мо’е да изглежда както си сака, - обясни Роб

Секигоопрай – Лекинко само я цункай по бузката, а? Немой да се оливаш у

ентусиазъмо, нема цел ден да са мотаме, я. Бърже я цункай и беж да ни

нема.

Нещо подбутна подканващо Роланд по лакътя. Беше синьо сирене.

- Немой се коси зарад Хорас... он само сака да стори каквото си

требе, - обади се побърканият фийгъл, когото Роланд знаеше като Прост

Уили.

Той пристъпи напред, през припламващото около него сияние, защото кой би искал да се покаже страхливец пред едно сирене.

- Това е някак си... неловко, - оплака се той.

- Кривънци, аре давай де!

Роланд се наведе и припряно допря с устни спящата красавица по

бузата. Тя отвори очи и той бързо отскочи крачка назад.

- Това не е Тифани Болежкова! – възкликна той и премигна. Навите

се бяха струпали наоколо плътно като трева.

- Фащай я за ръката и беж да бегаме, - подкани го Роб – Навлеко че

се разлюти га ни види да си одим, - после той потропа ободрително по

шлема на Роланд и добави – Ма нема лошо, нал’тъй? Оти ти имаш План!

- Само се надявам да съм го измислил правилно, - въздъхна Роланд –

Лелите ми казват, че прекалявам с умуването.

- Туй да се чува, - одобри Роб Секигоопрай – Оти туй е много по-

убаво от онуй да прекалеваш с тъпуването! А с’а грабай госпоицата и беж

да ни нема!

Роланд хвана момичето за ръката стараейки се да избягва погледа му

и внимателно я издърпа от плочата. Тя му каза нещо на език неразбираем

за него, освен само че звучеше като че на края имаше въпросителен знак.

- Тук съм за да ви спася, - увери я той.

Тя го изгледа със златистите очи на змия, след което промълви с глас

изпълнен с неприятни отгласъци и съскане:

- Малката овчарка загази. Колко тъжно, ох колко тъжно.

- Ами, ъ, най-добре да бягаме, - съумя някак да предложи той – която