Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

за вършене.

- Мразя това място!

- Епа верно, у пъклото тръпката е повечко, - съгласи се Роб

Секигоопрай – А се сопри мънечко... че стигнааме реката.

През Долния Свят течеше река. Тъмна като сажда, бавно и мазно

плискаща се по бреговете си.

- А, май съм чувал са нея, - сети се Роланд – Има един лодкар, нали?

- ДА.

Той се появи внезапно, застанал в дълга лодка с низки бортове. Беше

облечен целият в черно, в какво друго, с дълбока качулка напълно

закриваща лицето му, и създаваща усещането, че много добре че го

закрива.

- Мараба, бе мъжки, - поздрави весело Роб Секигоопрай – Как е

авата?

207

- О НЕ, ПАК ЛИ ВИЕ! – отвърна мрачната фигура с глас, който не

толкова се чуваше, колкото се усещаше – ВАС НАЛИ ВИ ЕКСПУЛСИРАХА.

- А, некой мънечко се е объркал, сещаш се, - каза Роб плъзвайки се

надолу по бронята на Роланд – Требе да ни пущаш, оти сме си веке

умрели.

Фигурата протегна ръка. Черната роба се плъзна малко и това което

сочеше Роланд страшно приличаше на кокал.

- ТОЙ ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ПЛАТИ НА ЛОДКАРЯ, - обяви той обвинително, с

гробищно-мавзолеен глас.

- Не и докато не стигна другата страна, - отвърна твърдо Роланд.

- Аре с’а де! – намеси се и Прост Уили – Не го ли видиш дека е

Херой! Не мо’еш ли да верваш на Херой, на кой че верваш бе?

Качулката се взря в Роланд за като че стотици години.

- ДОБРЕ ДЕ, ОТ МЕН ДА МИНЕ.

Фийгълите нахлуха в прогнилата лодка с обичайния си ентусиазъм и

викове „Кривънци!”, „Дека е пиячката за круизо?” и „Ей че са стиснати у

тоя Стикс бе!”, а Роланд се качи внимателно, наблюдавайки подозрително

лодкаря.

Мрачната фигура надигна голямо гребло и те потеглиха със скърцане

и, след малко, за съжаление и за огорчение на лодкаря, с песен. Сиреч

горе-долу нещо като песен, с пълен разнобой по скорост и темпо и пълно

пренебрежение към мелодията:

- У реката ..ката ката лодка се белей реката се белей се

белееей лодка се белей реката лодка...

- АЙДЕ МЛЪКНЕТЕ ДЕ!

- ...а моряко реката се белееей лодка лодка

пееесен пей...

- АМА МОЖЕ ЛИ ТАКА?

- ...лодка се белей пееесен пей моряко лодка лодка

пееей...

- Г-н Секигоопрай? – обади се по някое време Роланд.

- А?

- Защо до мен седи синьо сирене овързано с карирана препаска?

- Епа туй е Хорас, - отговори Роб – Он е на Прост Уили побратим. Не

е пра’ил проблема, нал’тъй?

- Не. Но се опитва да пее!

- Епа да, значи тоя път зло не мисли.

- Мнямням мням мнямням, - пееше Хорас.

208

Лодката се блъсна в отсрещния бряг и лодкарят припряно излезе на

брега. Роб Секигоопрай се изкатери по ръкава на хлабавата ризница на

Роланд и му прошепна:

- Дам ли ти знако, беж да те нема!

- Но аз мога да платя на лодкаря. Донесох парите, - Роланд потупа

джоба си.

- Ти к’во? – за фийгъла това май беше невъзможна и опасна мисъл.

- Имам парите, - повтори Роланд – Тарифата за пресичането на

Реката на Мъртвите е два гроша. Това е древна традиция. Два гроша се

слагат на очите на покойника, за лодкаря.

И Роланд хвърли две медни монетки в костената длан на лодкаря.

- Ама си ми един акълия, - каза Роб – А да земеш четри гроша сетѝ

ли се?

- В книгата пишеше, че на мъртвите им трябват само два, - възрази

Роланд.

- Епа на них мо’е и да им стигат, - съгласи се Роб – Ма туй е оти на

умрелите билет за връщане не им требе!

Роланд хвърли един поглед назад през мрачната река. Оранжеви

проблясъци бяха осеяли отсрещния бряг.

- Г-н Секигоопрай, аз някога бях пленник на Кралицата на Феите.

- Епа да, ‘наем я.

- В този свят това беше за една година, но на мен там ми се сториха

като няколко дни... само дето часовете се точеха като векове. Беше

толкова... скучно, че след някое време едва-едва можех да си спомня

каквото и да е. Нито името ми, нито какво е изгрев, нито вкуса на

истинската храна.

- Епа да, ‘наем ние... ние нали помогнахме да те спасим. А ти ич не

каза благодарско, ма ти нали целото време не си беше у чутурата, та не се

обиждаме.

- Тогава позволете ми да ви благодаря сега, г-н Секигоопрай.

- Нема нищо. Пак заповедай.

- Тя държеше едни твари, които ядат сънищата ти докато не умреш

от глад. Мразя тварите, които ти отнемат това, което си. Искам да избивам

такива твари, г-н Секигоопрай. Всичките искам да ги изтребя. Отнемеш ли

на някого спомените, отнемаш му личността, отнемаш му всичко което е

той.

- Ми убав ти е ищяхо, нема лабаво, - отвърна Роб – Но требе да