Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

‘наят пътьо. Некои от них дори не ‘наят дека са се нахендрили, клетите.

Оно щом е Долен свят, смехо никакъв го нема. На тоя тук некогиж му

викаха Лимбо, видиш ли, оти вратнико му е един такъв схлупен. Ма като

гледам, отга бехме тук за последно, он нещо бая е западнáл, - той повиши

глас – Аре сите момци, да поздравим мънечкио Дребен Опасен Бодилко, дето за пръв път излазюва с нас!

Последва нестроен хор от приветствия, а Дребен Опасен Бодилко

размаха меча си.

Роланд си проби път през сенките, които взеха че направо му оказаха

съпротива. Тук долу самият въздух беше сив. Отнякъде се дочуваха

стенания, или пък някой кашляше в далечината... и тогава се чуха

провлачени стъпки идващи към него.

Той изтегли меча и се взря през здрача.

205

Сенките се отдръпнаха и покрай тях прокуцука много стара жена в

излиняли и окъсани дрехи, помъкнала след себе си грамаден картонен

кашон. Той се тръскаше тромаво колчем тя го подръпнеше. Тя изобщо не

погледна Роланд.

Той прибра меча.

- Аз мислех, че тук ще има чудовища, - обясни се той, когато

старицата изчезна в сенките.

- Епа да, - отвърна мрачно Роб Секигоопрай – Има. Оти не помислиш

за нещо солидно, а?

- Нещо солидно ли?!

- Ич не се майтапим! Мисли си за убавка голема планина или па за

чук! К’вото щеш, стига само нищо да не сакаш, да не жалиш и да не се

надеваш!

Роланд затвори очи, след което протегна ръка да ги пипне.

- Ама аз все още виждам! Нищо че очите ми са затворени!

- Епа да! И га си затвориш зъркелите, че видиш повече. А се огледай, ако ти стиска!

Роланд, без да си отваря очите, пристъпи няколко крачки напред и се

озърна. Като че нищо не се промени. Освен че всичко май изглеждаше още

по-унило. И тогава той го видя – проблясък в ярко-оранжево, линия в

мрака появяваща се и пак изчезваща.

- Какво беше това? – попита той.

- Ич ненъм как си викат они саминки. Ма ние им викаме нави, -

отговори Роб.

- И те са светлинни проблясъци?

- Епа онуй беше бая далечко, - отвърна Роб – Ма сакаш ли да видиш

некое по-отблизо, един навляк е застанал баш отзаде ти...

Роланд припряно се извърна.

- Ей, да ти ка’ем, ти зе че напра’ѝ типична грешка, - разприказва се

най-спокойно Роб – Оти си ги отвори зъркелите, бе?

Роланд затвори очи. Навлякът беше застанал на около педя от него.

Той не потрепна. Не изпищя. Знаеше, че сега го гледат стотици

фийгъли.

Най-напред той помисли: това е скелет. После то проблясна и

заприлича на птица, висока птица, като чапла. После стана фигура от груби

черти, сякаш нарисувана от малко дете. Отново и отново навлякът се

изписваше в мрака с тънки, пламенни линии.

То си надраска уста и се наклони към него за миг, показвайки

стотици остри като игли зъби. След което изчезна.

Фийгълите се разговориха нещо помежду си.

- Епа убаво се опра’и, - похвали го Роб Секигоопрай – Погледна го

ти право у уста и ич не рипна назад даже до една стъпчица.

206

- Г-н Секигоопрай, твърде се бях изплашил за да побягна, - призна си

Роланд.

Роб Секигоопрай се наведе докато не стигна до едно ниво с ухото на

момчето и прошепна:

- Епа да, ‘ная го туй я! Сума ти чиляци стана’а херои, оти ги е било

твърде много бъзе да бегат! Да, ма ти не се посра, а туй е убаво. И още че

има от них нататък. Ич не ги пущай у чутурата ти! Не ги пущай увътре ти!

- Защо, какво могат да...? Не, не ми казвай! – поправи се навреме

Роланд.

Той тръгна през сенките, примигвайки за да не вземе да пропусне

нещо. Старицата се беше изгубила някъде, но мракът започна да се

изпълва с хора. Повечето си стояха сами или седяха на столове. Някои се

разхождаха тихо. Роланд и фийгълите минаха покрай мъж в старовремски

дрехи зяпнал собствената си ръка сякаш я виждаше за пръв път. После се

натъкнаха на жена леко поклащаща се и тананикаща си някаква

безсмислена песничка с глас като на малко момиченце. Когато Роланд я

подмина, тя му се усмихна някак налудничаво. Точно зад нея беше

застанал един навляк.

- Е добре, - реши се мрачно Роланд – Сега ми кажете, какво правят

те.

- Ручат ти спомените, - отговори Роб Секигоопрай – Твойте мисли за

них са истински. Сакаш ли нещо или се надеваш, оно за них е кльопачка!

Паръзити ниедни. Глей що ста’а, кат го не наглеждаш таквоз место както

си требе.

- А как може да ги убиеш?

- Ей че люто ми го рече. А ни го чуйте големото геройчѐ! Немой им

се зори, бе момко. Они още нема да ни скокнат, а па си имаме ние работа