Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Мо’е па и да мо’е да се напра’и Геройо отведнъж, - продума

замислено Роб Секигоопрай, докато навите се очертаваха пред Роланд и

гинеха. Той се обърна към Прост Уили – Прост Уили? Мо’еш ли да се

сетиш за некой път, дето да съм ти викал, дека некой път казуеш баш що

си е верно ?

Прост Уили го изгледа озадачено.

- Епа отга се помним, Роб, не се сещам да си ми викал таквоз нещо, ама никогиж.

215

- Тъй ли било? – каза Роб – Епа, ако го бех викал, баш с’а щеше да е

тоя некой път.

Прост Уили се разтревожи:

- Епа оно верно ли е значи? Я да съм рекъл нещо верно?

- Епа да. Рече го, Прост Уили. За пръви път. Гордеем се я с тебе, -

похвали го Роб.

Преширока усмивка се разля по лицето на Прост Уили:

- Кривънци! Ей, момци, я рекох...

- Ма немой се занасяш, - добави за всеки случай Роб.

Където Роланд замахваше с въздушното си острие, навите се

пръскаха като паяжини. Прииждаха нови, и все нови и нови, но сребърната

линия всеки път ги пресрещаше и ги отсичаше от него. Те отстъпваха, пробваха нови форми, бягаха пред зноя на гнева в главата му. Мечът

фучеше. Навляк след навляк се огъваше пред острието, изпищяваше и с

тихо цвърчене изчезваше в нищото...

... и някой тропаше по шлема му. Който и да беше, вече правеше това

от доста време.

- А? – отвори очи той.

- Они свърши’а, - осведоми го Роб Секигоопрай.

Дишайки тежко Роланд се огледа. С отворени или затворени очи, оранжеви проблясъци в пещерата нямаше. Не-Тифани го гледаше със

странна усмивка.

- С’а ли че си одиме, - подпита го Роб Секигоопрай – или мо’еби да

чекаме да додат още?

- А они че додат, - увери го Били Големо Чене и посочи отсрещната

страна на реката.

Плътна оранжева маса прииждаше в пещерата, толкова много нави, че между тях изобщо нямаше празно. Роланд се поколеба все още мъчейки

се да си възстанови дъха.

- Чуй с’а що че ти речем, - заувещава го Роб – Ти с’а като добро

момче земи спаси госпоицата, а па ние че те земем тук друг път, и

сандвичи че си носим та голема веселба че падне.

Роланд примигна.

- Ъ, да, - започна да се освестява той – Ами... извинявайте. Не знам

какво ми стана ...

- Доде време за бегане! – провикна се Голем Йън.

Роланд хвана не-Тифани за ръката.

- И немой да гледаш назаде доде не не се разкараме от тука, -

предупреди го Роб – Оти туй си е трудицьонно.

Горе на кулата ледената корона се озова в бледите ръце на

Зимеделеца. Тя сияеше по-ярко отколкото ако беше от диаманти, дори и на

216

бледата зимна светлина. Беше от най-чистия лед, без мехурчета, ивици или

каквито и да е недостатъци.

- Направих я за теб, - сподели и той – Лятната Господарка никога

няма да си я сложи, - добави печално той.

Тя й стана като по мярка. И изобщо не и беше студена.

Той отстъпи две крачки назад и обяви:

- И сега вече всичко е свършено.

- И аз също трябда да свърша още едно нещо, - каза Тифани – Но

преди това трябва да разбера нещо. Значи ти си намерил нещата от които

се прави човек?

- Да!

- Как разбра кои са те?

Зимеделецът гордо и разказа за децата, докато Тифани грижливо

вдишваше и издишваше, насилвайки се да се успокои. Логиката му беше

толкова... ами логична. В крайна сметка, щом един морков и два въглена

могат да направят от буца сняг снежен човек, значи и с един куп соли, газове и метали той може да направи от себе си човек, нали така? Някак си

се ... връзваше. Или поне като за Зимеделеца се връзваше.

- Но виждаш ли, трябва да знаеш цялата песничка, - продължи

Тифани – Повечето от нея е за нещата от които е направен човекът. А не за

това, което човек е .

- Някои от нещата не можах да намеря, - оплака се Зимеделецът – Те

не се връзват. Не са веществени.

- Да, - кимна тъжно Тифани – Последните три стиха, нали така? А те

са същината. Наистина много съжалявам, но си е така.

- Аз обаче ще ги намеря, - запали се Зимеделецът – Ще ги намеря!

- Дано някой ден ги намериш, - каза Тифани – А да си чувал някога

за Бофо?

- Това пък Бофо какво е? В песничката го нямаше! – притесни се

Зимеделецът.

- О, Бофо е номерът с който хората променят света, като лъжат сами

себе си, - каза му Тифани – Цяло чудо! Та според Бофо в нещата няма сила, която хората вече да не са вкарали там. Може да направиш нещата

вълшебни, но не можеш с магия да направиш човек от неща. Това в

сърцето ти си остава само един пирон. Само пирон.

И ето че времето дойде и аз вече знам какво да направя, помисли си