Deo: Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Добре сега, кой е тук?

- Я съм, гос'жа. Не-толкоз-голем-като-Средно-Голем-Джок-но-по-

голем-от-Дребен-Джок-Джок, гос'жа.

Пиктсито се показа иззад кофата и продължи:

- Роб Секигоопрай вика дека требе да дождаме да ти фърляме по

некое око, па и да ти благодарим за армаганецо.

Пак си е магия, нищо че знаеш как става, помисли си Тифани. А на

глас каза:

- Тогава ще ми хвърляте по око само в мандрата. Никакво

шпиониране!

- Нема таквоз нещо, гос'жа, - отвърна малко нервно Не-толкоз-голем-

като-Средно-Голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок. После се

ухили - Фиона че ръгва да ста'е келда у един клан горе у планината на

Медни Връх. Па ме помоли она да дода с нея за гонагъл!

- Честито!

- Епа да, а па Уилям вика, дека че се оправим, ако практикувам

повече с гайдата, - продължи пиктсито - И... ъ...

- Е? - подкани го Тифани.

- Ъ... Хамиш вика, дека има една мома от клано на Дългио Гьол, дето

сака да става келда ... ъ ... он клано й е свестен ... ъ ... - пиктсито полилавя

от смущение.

- Добре, - каза Тифани - Ако бях на мястото на Роб Секигоопрай, веднага щях да я поканя да дойде.

- Ма ти немаш ли възражения? - попита затаил дъх Не-толкоз-голем-

като-Средно-Голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок.

- Никакви, - успокои го Тифани.

Е, имаше съвсем мъничко възраженийце, но трябваше да си признае, че е такова, че може да го прибере на някой забутан рафт в главата си.

- Брей че убаво! - зарадва се пиктсито - Оти момците мънечко се

кахъреха, 'найш ли. Я че бегам да им кажем, - след което той добави по-

тихо - А не сакаш ли да ръгнем подир оня дългококилестия дето са си

ойде, па да уредим па да падне от коньо, а?

- Не! Недей. В никой случай, - заговори припряно Тифани.

После вдигна лопатките и продължи с усмивка:

- Оставете го на мен. Всичко можете да оставите на мен.

Когато отново остана сама, тя завърши маслото... пляс-пляс-пляс ...

Тогава остави лопатките и с връхчето на много чистия си пръст

надраска на повърхността му крива линия, после още една, лекичко

докосваща я, така че двете заедно приличаха на вълна. После прокара под

тях още една, този път права, за Варовитище.

Земя под вълните.

После набързо пак заглади маслото и взе печата, който беше

направила предния ден. Много грижливо го беше издялала от парче

ябълково дърво, което й беше дал г-н Блок дърводелецът. Натисна с него

маслото и внимателно го вдигна.

И ето я, лъщяща върху мазната, гъста жълта повърхност една гърбава

луна и, рееща се пред нея, една вещица на метла.

Тя пак се усмихна, този път с усмивката на Баба Болежкова. Някой

ден нещата ще са различни.

Но трябва да се започне с малко, както е с дъбовите дървета.

След това тя се зае да прави сирене...

... в мандрата посред чифлика, там където зелени морави се стелеха

под парещото лятно слънце, където стадата овце бавно плуваха по

торфищата като облаци по зелено небе, а тук таме овчарски кучета се

втурваха през торфа като комети. Сега и завинаги.

Бележка на автора

Картината, в която "влиза" Тифани в тази книга, съществува и в

действителност. Казва се "The Fairy Fellers’ Master-Stroke" от Ричард Дад и

се намира в Лондонската галерия Тейт. Тя е само 53 на 38 сантиметра. На

художника са му трябвали девет години да я завърши, някъде по средата на

деветнадесети век.

Надали има по-известна "феерична" картина. И

наистина, тя е много странна. Лятната жега направо лъха от нея.

Това, което хората "знаят" за Ричард Дад е, че "е полудял, убил е

баща си, затворили го в лудница до края на живота му и е нарисувал

чудата картина". Колкото и да е жестоко, това си е самата истина, макар че

е ужасно да се резюмира по този начин животът на талантлив художник, развил сериозно душевно заболяване.

На картината изобщо няма Нак Мак Фийгъл. Но предполагам, че е

напълно възможно да са го изличили, защото е направил неприличен жест.

Те все ще направят нещо такова.

А да, традицията да се погребва овчар с малко сурова вълна също е

истинска. Дори и боговете разбират, че овчарят не бива да зареже овцете.

Бог, който не разбира това, не заслужава да вярват в него.

Няма такава дума "пълнопладние", макар че не би било зле ако

имаше.

Бележки на превосача:

1 В оригинала Дребните Мъже говорят на селяндурски шотландски. Това е диалектът на който говорят

шотландците от безбройните вицове и комични сценки за шотландци, традиционно популярни в Англия.