Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

Тифани се подчини.

- Там е работата, че вещерството, – заобяснява Госпожа Вихронрав –

изобщо не е като училище. При нас първо изкарваш изпита, а после може

да ти отнеме години, докато разбереш как си го изкарала. В това

отношение то си е съвсем като живота.

Тя протегна ръка и внимателно повдигна брадичката на Тифани за да

я погледне в очите. И каза:

- Виждам, че си си отворила очите.

- Да.

- Добре. Мнозина тъй и не го сторват. Въпреки това може и да не ти

е леко. Ще ти трябва това.

Тя протегна ръка и описа кръг около косата на Тифани, после вдигна

ръка над главата й поглаждайки въздуха с върховете на пръстите си.

Тифани вдигна ръце към главата си. За миг и се стори, че там няма

нищо, но после напипа ... нещо. Беше по-скоро като усещане във въздуха.

Не го ли очакваш, пръстите ти просто преминаваха право през него.

- Наистина ли я има? – ахна тя.

- Кой знае? – рече вещицата - Това е виртуална островърха шапка.

Никой освен теб няма да знае, че я има. Може да си има свойте удобства.

- Имате предвид, че съществува само в главата ми ли? – попита

Тифани.

- Много неща има в главата ти. Това обаче не значи, че не са

истински. Най-добре да не ми задаваш много-много въпроси.

- А какво стана с жабока? – обади се мис Тик, която постоянно

задаваше въпроси.

- Отиде да живее с Дребния Волен Народ, – отговори Тифани – Оказа

се, че преди е бил адвокат.

- Какво? Дала си собствен адвокат на един клан Нак Мак Фийгъли? –

надигна глас г-жа Ог – Светът ще има да трепери. Макар че, както винаги

съм казвала, малко трепет винаги се отразява добре.

- Настана време, о сестри, оттук да отлетим, – продума мис Тик, настанила се на другата метла зад г-жа Ог.

- Какви ги плещиш? – рече г-жа Ог – Такива приказки са само театро.

Чао-чао, Тиф. Пак ще се видим.

Метлата й се издигна плавно във въздуха. Превозното средство на

Госпожа Вихронрав обаче издаде само едно тихичко печално цък като от

върха на шапката на мис Тик. Госпожа Вихронрав ръчна метлата и тя каза

джъга-джъга-цък .

Госпожа Вихронрав въздъхна:

- Тия джуджета. А казаха , че уж го били оправили. И естествено

първия път в работилницата им си запали от воле...

В далечината се чу тропот на копита. С изненадваща пъргавина

Госпожа Вихронрав скочи от метлата, хвана я здраво с две ръце и се затича

през торфа така че полите на роклята й се заразвяваха след нея.

Беше се смалила до петънце в далечината, когато бащата на Тифани

се показа иззад гънката на хълма. Дори не беше спрял да нахлузи кожените

навуща на коня и големи резени земя колкото големи супени чинии*, изхвърчаха всеки път, когато желязото на копитата се забиваше в торфа.

Когато той скочи от коня, някъде далече зад себе си Тифани дочу

едно джъга-джъга-джъга-ввввъммм .

За нейна изненада той едновременно плачеше и се смееше.

Всичко беше като насън.

Тифани откри, че е много удобно да казва това. "Толкова е трудно е

да си спомня, всичко беше като насън." "Всичко беше като насън, така че

не съм съвсем сигурна."

Пощурелият от радост Барон обаче беше напълно сигурен.

Несъмнено тази жена – Кралицата или каквато е там тя, е отвличала деца, обаче Роланд я е победил, о да, че и отгоре на всичко е помогнал да се

измъкнат и на тези две дечица.

Майка й настояваше Тифани веднага да си легне, макар да си беше

бял ден. Всъщност тя нямаше нищо напротив. Беше си уморена и се сгуши

под завивките в онзи чудесен розов свят някъде между будността и съня.

Чу как Баронът и баща й си говорят на долния етаж. Историята се

тъчеше и оплиташе между тях докато се мъчеха да разгадаят какво се е

случило. Несъмнено момичето било постъпило много храбро (казваше

Баронът), обаче, добре де, ами тя нали е на осем? И си няма и на представа

как се върти меч! Докато Роланд e вземал уроци по фехтовка...

И така нататък. По-късно, когато Баронът си тръгна, родителите й

обсъждаха и други неща. Като например това защо Плъхарко е заживял на

покрива.

Тифани си лежеше в леглото и миришеше на мазилото, с което майка

й й беше натрила слепоочията. Тифани ще да си е ударила главата, беше

казала тя, поради това как все се държеше за главата.

Така значи ... Роланд с лицето си като наденица, взел, че излязъл

герой, моля ви се. А пък тя била досущ като някоя глупава принцеса, която

си е навехнала крачето и цялото време припадала, а? Беше толкова