Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

Хората обичаха на маслото им да има по някоя картинка.

Когато започна да оформя маслото, усети сянка на прага и се обърна.

Беше Роланд.

Погледна я с лице още по-червено от обикновено. Въртеше нервно в

ръце много скъпата си шапка, също както правеше навремето Роб

Секигоопрай.

- Да? - подкани го тя.

- Виж, за онова ... такова де, за всичко, което ... ами за такова... -

започна Роланд.

- Е?

- Ами виж, аз не ... имам предвид, че не съм лъгал на никого за нищо,

- изломоти той - Но баща ми някак си реши, че аз съм бил героят и той

просто изобщо не слушаше нищо от онова, което му казвах после за това, как... колко...

- Колко съм ти помогнала ли? - довърши Тифани.

- Да... имам предвид не! Той каза, ами той каза, че било късмет за

теб, че аз съм бил наблизо и още каза, че...

- Няма значение, - прекъсна го Тифани.

- И той продължи да разправя на всички, колко смел съм бил и...

- Казах, че няма значение, - повтори Тифани.

Пляс-пляс-пляс - потропваха малките лопатки по прясното масло.

Ченето на Роланд увисна за кратко и пак се затвори.

- Имаш предвид, че нямаш нищо напротив ли? - каза той накрая.

- Да. Нямам нищо напротив.

- Но това не е честно!

- Ние сме единствените, които знаят истината, - каза Тифани.

Пляс-пляс-пляс . Роланд се втренчи в гъстото мазно масло, докато тя

най-спокойно му придаваше форма.

- О, - каза той - Нали ... ъ ... нали няма да кажеш на никого? Имам

предвид, ти имаш пълното право, но...

Пляс-пляс-пляс...

- Никой не би ми повярвал, - каза Тифани.

- Аз се опитах, - каза Роланд - Честна дума. Наистина се опитах.

Вярвам ти, помисли си Тифани. Само че ти не си чак толкова умен, а

пък Баронът със сигурност е човек лишен от първо зрение. Той вижда

света такъв, какъвто иска да го види.

- Някой ден ще станеш Барон, нали? - попита го вместо това тя.

- Е, да. Някой ден. Виж обаче, ама ти наистина ли си вещица?

- Като станеш Барон , да очаквам ли, че ще си добър? - попита

Тифани и обърна маслото - Справедлив и щедър и почтен? Ще плащаш ли

добри надници и ще се грижиш ли за старите хора? Нали няма да

позволиш на хората да изхвърлят една старица от къщата й?

- Добре, надявам се, че аз...

Тифани се обърна с лице към него, хванала по лопатка за масло във

всяка ръка:

- Защото, виждаш ли, аз ще съм там. Озърнеш ли се, ще видиш, че те

наблюдавам. Аз ще съм там, в края на тълпата. Цялото време ще съм там.

Всичко ще наглеждам, защото произхождам от дълга редица Болежкови и

това е моята земя. Ти обаче можеш да си Барон за нас и се надявам, че ще

си добър. Защото ако не си... ще има равносметка.

- Виж, аз знам че ти ... че ти беше... - започна Роланд и се зачерви.

- От голяма помощ ли? - вметна Тифани.

- ... обаче, знаеш ли, не можеш да ми говориш така!

Тифани беше сигурна, че на пределите на слуха си дочу как някой

каза от покрива:

- Леле, кривънци, брей че дребен лигльо...

За миг тя затвори очи, а после, с разтуптяно сърце, посочи с лопатка

към една от празните кофи и заповяда:

- Кофа, напълни се!

Тя примигна и заплиска. Вода прокапа по единия й край на пода.

Роланд зяпна. Тифани се обърна към него с една от най-сладките си

усмивки, която можеше да си е доста страшничка:

- Нали няма да кажеш на никого?

Той се обърна към нея пребледнял и изпелтечи:

- Никой не би ми повярвал.

- Епа да, - съгласи се Тифани - Разбрахме се значи. Не е ли чудесно?

А сега, ако нямаш нещо напротив, аз трябва да завърша това тук и после

имам да се заема с едно сирене.

- Сирене ли? Но ти... ти можеш да правиш каквото ти се иска! -

избухна той.

- А точно сега ми се иска да правя сирене, - рече спокойно Тифани -

Върви си.

- Този чифлик е на баща ми! - каза Роланд и чак тогава усети, че го е

казал на глас.

Чуха се две леки, но изненадващо гръмки тупвания, когато Тифани

хвърли лопатките и се обърна.

- Току що каза нещо, което беше много смело, - каза му тя - но ми се

струва, че съжаляваш, че си го казал, сега, след като се позамислиш едно

хубаво, така ли е?

Роланд, който си беше затворил очите, кимна с глава.

- Добре, - рече Тифани - Днес ще правя сирене. Утре ще правя нещо

друго. По-късно по някое време може и да не съм тук и ти ще се чудиш: Къде ли е тя? Но част от мен винаги ще е тук, ама винаги. Винаги ще

мисля за това място. Ще му хвърлям по едно око. И ще се върна. А сега да

те няма!

Той се обърна и побягна.

Когато стъпките му заглъхнаха в далечината, тя каза: