Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

храни. Защото, видиш ли, не може да правиш магия за тебе си. Желязно

правило.

- Правя хубаво сирене, – каза Тифани.

- Сирене, а? – замисли се Госпожа Вихронрав – Хм. Да. Добро нещо

е сиренето. А разбираш ли нещо от церове? А от бабуване? Ето това е

добро подръчно умение.

- Ами, помагала съм при трудно агнене, – отвърна Тифани – И

гледах, когато се раждаше брат ми. Не си сториха труда да ме изпъдят. Не

изглеждаше чак толкова трудно. Но си мисля, че сиренето като че ли е по-

лесно и не дига толкова шум.

- Добро нещо е сиренето, – повтори, кимайки, Госпожа Вихронрав. –

Живо е.

- А какво правите всъщност вие? – попита ги Тифани.

За миг слабата вещица се поколеба, после каза:

- Ние наглеждаме ... границите. Има много граници, повече

отколкото смятат хората. Между живота и смъртта, между този свят и оня, между деня и нощта, между право и криво ... и те трябва да се наглеждат.

Ние ги наглеждаме, пазим съвкупността на нещата. И никога не искаме

възнаграждение. Това е важно.

- Е, хората ни дават разни работи, не се тревожи,– намеси се г-жа Ог

– Понякога хората може да са много щедри към вещиците. Понякога в

нашто село, като е ден за печене, две крачки не мога да мръдна без да ме

почерпят. Много начини има нищо да не искаш, ако ме разбираш какво

имам предвид. Харесва им на хората вещицата да е доволна.

- Да, но тук хората си мислят, че вещиците са лоши! – оплака се

Тифани, а Вторият й акъл отбеляза: Я си спомни, колко рядко й се налагаше

на Баба Болежкова сама да си купува тютюн.

- Трудно е да се повярва, как хората свикват с какво ли не, – възрази

г-жа Ог – Само започни да ги навикваш полекичка.

- Ние обаче нямаме много време, – отбеляза Госпожа Вихронрав –

Един мъж се е задал насам на селски кон. Светла коса, червено лице...

- Май е баща ми!

- Хубаво, подкарал е горкото добиче в галоп, – каза Госпожа

Вихронрав – Да не се помайваме. Искаш ли да изучиш уменията? Кога

можеш да напуснеш дома си?

- Моля? – попита Тифани.

- Тукашните момичета не ходят ли да се цанят за слугини и подобно?

– помогна г-жа Ог.

- А това ли? Да. Като станат малко по-големи от мен.

- Добре, значи като станеш малко по-голяма от теб. Мис Тик тук ще

дойде да те потърси, – реши Госпожа Вихронрав. Мик Тик кимна. – Горе в

планината има възрастни вещици, които биха се съгласили да споделят

знанието си в замяна на малко помощ по къщите им. Докато те няма, това

място ще бъде под надзор, можеш да разчиташ на това. Междувременно

имаш право на три яденета дневно, собствено легло и служебна метла...

така се прави при нас. Съгласна ли си?

- Да, – радостно се усмихна Тифани. Чудесният миг отминаваше

твърде бързо за да зададе всичките въпроси, които й се искаше.

- Да! Обаче, ъ...

- Да? – подкани я г-жа Ог.

- Нали няма да се налага да танцувам без никакви дрехи и такова, нали? Защото подочух туй онуй и...

Госпожа Вихронрав изви очи към небето. Г-жа Ог обаче й се ухили

приятелски:

- Добре, тази процедура има и добрите си страни...

- Не, няма защо да го правиш! – отсече Госпожа Вихронрав –

Никакви къщурки от сладкиши, никакво кикотене и никакви танци!

- Освен ако не ти се иска, – добави г-жа Ог и се изправи – Какво му е

лошото на мъничко покикотване, когато се намериш в настроение? Още

сега бих те научила на едно много яко, но наистина трябва да тръгваме.

- Но... но как успя? – не изтърпя да попита мис Тик – Та това е

варовик! Тебешир! Станала си вещица върху варовик! Как така?

- Според което на теб ти е известно, Проницателина Тик, – намеси се

Госпожа Вихронрав – Обаче костите на тези хълмове са от кремък. Твърд, остър и полезен. Цар на всички камъни.

Тя си взе метлата и отново се обърна към Тифани:

- Как мислиш, ще си имаш ли неприятности?

- Сигурно ще имам – отговори Тифани.

- Помощ искаш ли?

- Неприятностите са си мои, аз ще се оправям, – каза Тифани, макар

че й се искаше да извика: Да, да! Ще ми трябва помощ! Нямам си и

представа какво ще стане щом баща ми дойде! Баронът сигурно съвсем ще

се разлюти! Но аз не искам те да си мислят, че не мога да се справя със

собствените си проблеми! Длъжна съм да мога да се оправя!

- Правилно, – съгласи се Госпожа Вихронрав.

Тифани се зачуди, дали тя не й чете мислите.

- Мислите ли? Не, – каза Госпожа Вихронрав възсядайки метлата си

– Това, което чета, са лица. Ела насам, млада госпожице.