Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

Погледът на Госпожа Вихронрав премина направо през главата на

Тифани и продължи още около пет мили оттатък. След това тя се

приближи до камъните и махна с ръка. Беше чудновато движение, като

трепване във въздуха, но за миг остави след себе си светеща диря. Чу се

звук, направо съзвучие, като че едновременно се струпаха всички

възможни звуци, прозвуча и внезапно замлъкна.

- Тютюн Веселия Моряк? – произнесе вещицата.

- Да, – подтвърди Тифани.

Вещицата пак махна с ръка. Последва още един рязък и сложен звук.

Госпожа Вихронрав изведнъж се обърна и се вгледа в далечната гънка на

бърдото, където беше могилата на пиктситата.

- Нак Мак Фийгъл? Келда?

- Ъъ, да. Само временно, – каза Тифани.

- Ммм, – каза Госпожа Вихронрав.

Замах. Звук.

- Тиган?

- Да. Обаче се изгуби.

- Хм.

Замах. Звук. Тази жена като че извличаше случилото се направо от

нищото.

- Напълнили са кофите?

- А също и дръвника, – уточни Тифани.

Замах. Звук.

- Виждам. Специално Средство за Овчи натривки?

- Да, баща ми казва, че от него...

Замах. Звук.

- А, да. Снежната страна.

Замах. Звук.

- Кралица.

Замах. Звук.

- Бой.

Замах. Звук.

- На морето?

Замах. Звук. Замах. Звук...

Госпожа Вихронрав се вглеждаше в нищото и виждаше неща, която

само тя можеше да съзре. Г-жа Ог седна до Тифани, късите и крака се

вирнаха нагоре, докато се настаняваше удобно.

- Опитвала съм Веселия Моряк, – каза тя – Мирише на неизмити

крака, нали?

- О, да! – каза с благодарност Тифани.

- А за да си келда на Нак Мак Фийгал, трябва да се ожениш за един

от тях, нали? – подпита невинно тя.

- Ами да, но намерих начин да заобиколя това ,– отговори Тифани.

Разказа й. Г-жа Ог се засмя. Беше много дружелюбен смях, от този

вид смях, който те кара да се почувстваш удобно.

Звуците и проблясъците бяха престанали. Известно време Госпожа

Вихронрав стоеше загледана в нищото, после рече:

- Накрая ти победи Кралицата. Но мисля, че някой ти е помогнал.

- Да. Така е, – отговори Тифани.

- И това беше...?

- Аз да не би да Ви разпитвам за вашите работи? – каза Тифани още

преди да осъзнае, че възнамерява да го каже.

Мис Тик зяпна. Очите на г-жа Ог се присвиха и тя замести поглед ту

към Тифани ту към Госпожа Вихронрав, все едно гледаше мач по тенис.

- Тифани, Госпожа Вихронрав е най-прочутата вещица в целия... –

започна строго мис Тик, обаче вещицата пак й махна с ръка. Наистина

трябва да науча как се прави това, помисли си Тифани.

Тогава Госпожа Вихронрав свали заострената си шапка и се поклони

на Тифани.

- Добре го каза, – рече тя като се изправи и се взря право в Тифани –

Нямах право да те питам. Това си е твоята страна, а ние сме тук с твое

допущение. Аз ти показвам уважение, също както и ти ще ме уважаваш в

замяна .

За момент въздухът като че замръзна и небето като че притъмня.

След това Госпожа Вихронрав продължи с безгрижен тон като че

гръмоносният момент изобщо не се беше случвал:

- Но някой ден, когато благоволиш да ми кажеш повече, ще съм ти

благодарна да чуя още нещо по въпроса. А и онези твари, дето са като

направени от сурово тесто, иска ми се да знаех повече за тях. Никога

досега не се бях натъквала на такива. А баба ти изглежда точно като

личност, с която много би ми харесало да се срещна, – Тя се изправи още

повече. – Междувременно, я да видим, останало ли е нещо, на което все

още да можем да те научим.

- А, ето кога значи ще ми кажете за училището за вещици, –

предположи Тифани.

За момент настъпи тишина. После Госпожа Вихронрав я прекъсна:

- Училище за вещици ли?

- Ами... – обади се мис Тик.

- Значи тогава ти си била метафурна, нали? – досети се Тифани.

- Мета фурна? – набърчи чело г-жа Ог.

- Тя има предвид метафорична, – измънка мис Тик.

- Също като в приказките, – възбудено заговори Тифани - Всичко е

наред. Разгадах го. Това е училището, нали? Вълшебното място, нали така?

Светът е. Тук. И докато не погледнеш няма как да го видиш. Знаете ли, че

пиктситата мислят, че светът е рай? Само дето ние не го виждаме. Не може

да има уроци по вещерство. Не и истински. Всичко опира до това как ти си

... си ти, предполагам.

- Добре го каза, – одобри Госпожа Вихронрав – Остър ти е умът. Но

има и магия. Ще я схванеш. Тя не изисква чак толкова много ум, иначе

магьосниците нямаше да се оправят.

- Ще ти трябва и занаят, – добави г-жа Ог – Вещерството къща не