Deo: Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

нечестно!

Протегна ръка към масичката до леглото й, където беше оставила

невидимата шапка. Вярно, майка й беше оставила там купа бульон, която

беше минала направо през шапката, но тя все пак си беше там. Пръстите й

едва доловимо напипаха грубата материя на периферията.

Никога не искаме каквато и да е отплата, помисли си тя. Освен това

нали всичко си беше нейна тайна. Никой освен нея не знаеше за Дребния

Волен Народ. Е, вярно, че Уентуърт беше почнал да търчи из къщата

вързал покривка от маса около кръста си и викаше: "Мале малки човечета!

Я че те джаснем у ботушо!", но г-жа Болежкова все още толкова му се

* Вероятно около единадесет инча в диаметър. Този път Тифани не ги беше измерила. - бел. авт.

радваше, че се е върнал и че говори за неща, които не са бонбонки, че

изобщо не обръщаше внимание, какви точно ги приказва.

Не, тя не можеше да каже на никого. Изобщо нямаше да й повярват, а пък ако пък случайно й повярваха и отидеха да ръчкат покрай могилата

на пиктситата? Не можеше да допусне да случи такова нещо.

Какво би направила Баба Болежкова в такъв случай?

Баба Болежкова щеше да си мълчи. Баба Болежкова често си

мълчеше. Само се усмихваше на нещо нейно си и пуфкаше с лулата си и

чакаше да му дойде времето.

Тифани се усмихна на нещо нейно си.

Заспа и не сънува.

И мина цял ден.

И още един ден.

На третия ден заваля. Тифани отиде до кухнята, когато никой не се

навърташе наоколо и взе порцелановата пастирка от полицата. Пъхна я в

една торба, измъкна се от вкъщи и хукна към бърдото.

Времето беше най-лошо от двете страни на Варовитище, което

пореше облаците като корабен кил. Обаче когато Тифани стигна до

мястото със старата пещ и четирите железни колелета и където тя изряза

чим от торфа и внимателно издълба дупка за порцелановата пастирка, а

после върна торфа отгоре ... тогава вече валеше достатъчно силно за да го

накваси и да му даде шанс да оживее. Струваше й се правилно да стори

тъй. И беше сигурна, че я лъхна миризма на тютюн.

След това отиде до могилата на пиктситата. Тревожеше се. Знаеше, че са там, нали така? Поради което да иде да провери, дали наистина са там

беше ... все едно ... да покаже, че се съмнява дали ги има, нали така? Те

имаха купища неща за вършене. Имаха да оплачат старата келда. Вероятно

бяха много заети. Ето това си казваше тя. Не беше заради някакво

съмнение, дали пък в действителност в дупката няма да се намери нищо, освен може би зайци. Ама изобщо не беше това.

Тя беше келдата. Имаше дълг.

Чу музика. Чу гласове. И внезапната тишина, когато се вгледа в

тъмнината.

Внимателно извади от торбата шишето Специално Средство за Овчи

Натривки и го мушна в дупката.

После си тръгна и чу, как някой отново подхвана музиката.

Помаха с ръка на ястреба, кръжащ лениво под облаците и беше

сигурна, че една малка точица и помаха в отговор.

На четвъртия ден Тифани имаше да бие масло, както и друга къщна

работа. Имаше и кой да и помага.

- А сега искам да идеш да нахраниш кокошките, - каза тя на

Уентуърт - Какво искам да направиш?

- Да хланя ко-ко, - произнесе бавно и усърдно Уентуърт.

- Кокошките, - поправи го строго Тифани.

- Кокошките, - повтори послушно Уентуърт.

- И не си бърши носа в ръкава! Дадох ти кърпичка. А като се

връщаш, виж дали ще можеш да донесеш цяла цепеница, а?

- Ау, кливънци! - измънка Уентуърт.

- А какво не биваше да казваме? - каза Тифани - Ние не казваме...

- ... думичката кливънци, - изломоти Уентуърт.

- И не я казваме пред кого?

- Плед Мама.

- А така. А когато аз си свърша работата, ще имаме време да идем на

реката.

Уентуърт грейна и рече с надежда:

- Малки малки човечета?

Тифани не му отговори веднага. Откакто се беше върнала вкъщи не

беше видяла нито един Фийгъл.

- Може и да са там, - рече тя накрая - Но сигурно ще са много заети.

Трябва да си намерят нова келда, пък и... така де, много са заети.

Предполагам.

- Малки малки човечета казват че те фласнем у чутулата либешка

мутло! - зарадва се Уентуърт.

- Ще видим, - каза Тифани, чувствайки се направо като родител - А

сега, моля те, върви да нахраниш кокошките и вземи яйцата.

Когато той затопурка накъм курника, носейки с две ръце кошницата

за яйца, Тифани извади малко масло на мраморния плот и взе лопатките да

го разфасова на, ами на разфасовки. После ще ги мине с дървения печат.