Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Со черепче и пресечени кокаляци по него? - допълни Роб.

- Да, вероятно е то, и е нещо ужасно, - каза Тифани - Ако го изпиете, ще ви стане много лошо.

- Тъй ли? - замисли се Роб - Много ... интеррресно. И от кой вид

лошо че е туй лошо, ей тъй на да попитам?

- Мисля, че сигурно ще умрете.

- Ми че оно ние сме си умрели, - напомни й Роб.

- Добре де, тогава ще сте много, ама много болни, - поправи се

Тифани и го погледна внимателно - Освен това е леснозапалимо. Много

хубаво, че не сте пили от него, нали?

Прост Уили се оригна шумно. Размириса се на парафин.

- Епа да, - каза той.

Тифани отиде да вземе Уентуърт. Зад себе си дочу приглушени

гласове, трескаво шепнещи си:

- Рекох ли ви я дека черепчето значи, дека не бива да го бараме?

- Ма Голем Йън вика, дека черепчето значело дека е яка пиячка! Па и

накъде е ръгнал свето, щом се остаят безотговорно такива неща на место

дека невинни ора мо'e случайно да строшат вратнико и да изкъртят

железните прътове и да дигнат големата верига и да разбиюват катинаро на

шкафо и без да искат да го излочат!

- Що па че значи леснозапалимо?

- Ми значи дека фаща огън!

- Убаво, убаво, нема да се паникьосвате бе. Нема да се оригвате и

нема да мочите има ли наближе открит огън, вдевате ли? И а се дръжте

естествено!

Тифани тихичко се подсмихна. Изглежда пиктситата бяха много

трудни за убиване. Може пък вярата, че вече си умрял, да те имунизираше.

Тя се обърна и се загледа във вратата на фара. В съня си никога досега не я

беше виждала отворена. Досега си беше мислила, че фарът, който си беше

помещение за светлина, трябва да е пълен със светлина също както

краварникът е пълен с крави, а сайвантът за дърва с дърва.

- Добре, така да бъде, - отново се обърна тя към Роб - Аз ще взема

Роланд, а вие искам да вземете Уентуърт.

- Нечеш ли ти да го носиш мънечкото лапе? - учуди се Роб.

- Мале малко човече! - извика Уентуърт.

- Вие го взимате, - каза накратко Тифани.

Имаше предвид: Не съм сигурна, че ще се получи, а за него може би

е по-безопасно да е с вас, отколкото с мен. Надявам се, че ще се събудя в

леглото си. Да се събудя в леглото си би било хубаво нещо...

Разбира се, ако всички останали също се събудят там, ще имам да

отговарям на някои трудни въпроси, но все ще е по-добре отколкото ако

Кралицата...

Зад нея се чу силен шум и ромолене и като се обърна видя, че морето

се оттича, и то много бързо. Устремно се отдалечаваше от брега. Докато

гледаше, камъни и водорасли се показваха над морската пяна и изведнъж

ей ги на високо над морето и сухи.

- А, да, - каза след някое време тя - Всичко е наред. Знам какво е

това. Това е отливът. Морето ги прави такива едни. Всеки ден си отива и

пак приижда.

- Епа тъй ли? - рече Роб Секигоопрай - Чудна работа. Оно мяза сякаш

се излива през некоя дупка.

На около петдесетина крачки от тях последните остатъци морска

вода се изливаха през някакъв ръб, а някои от пиктситата вече се бяха

насочили натам.

В този момент Тифани беше обзета от нещо, което не беше точно

паника. Беше много по-бавно и по-гадно от паниката. Започна само с едно

досадно малко съмненийце, което гласеше: а не трябваше ли отливът да е

по-бавен?

Учителят (Чудесътъ на Природътъ, Иднъ Ябълкъ) не беше навлизал в

чак толкова подробности. Обаче по оголеното морско дъно пляскаха с

опашки риби, а нали рибата в морето не можеше да умира всеки ден?

- Ъ, мисля си, че трябва повече да внимаваме, - каза тя, пристъпвайки

след Роб Секигоопрай.

- Оти ма? Ми то не е като да се надигуе водата. Кога че доде

приливо?

- Ами, струва ми се, сигурно след няколко часа, - Тифани усещаше

как бавната гадна паника се засилва - Но не съм сигурна дали...

- Ми значи имаме купища време, - зарадва се Роб.

Стигнаха ръба, където вече се бяха наредили останалите пиктсита.

По малко вода все още се точеше през краката им и се изливаше в залива

отдолу. Който изглеждаше като планинска клисура. В далечния му край, на

много мили нататък, отстъпващото море беше само колкото блещукаща

ивичка.

Под тях обаче имаше потънали кораби. Бяха купища. Галеони и

шхуни и клипери, с изпочупени мачти, с провиснал такелаж, с пробити

корпуси, те бяха пръснати на длъж и на шир сред локвите от това, което

някога беше залив.

Като един Фийгълите въздъхнаха блажено:

- Потънали съкровища!

- Епа да! Злато!

- Мильончета!

- Скъпоценни камичета!