Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

от сън, - каза кралицата със същия онзи вбесяващо спокоен и любезен глас, приседна на падналите камъни и продължи:

- Как бленувате само вие, хората. Бленувате, че сте умни. Бленувате, че сте значими. Бленувате, че сте специални. Знаеш ли, още малко и ще

излезете по-добри и от сънтутниците. Най-малкото вие със сигурност

имате повече въображение. Изглежда трябва да съм ви благодарна.

- За какво? - Тифани гледаше в ботушите си.

Ужасът я сковаваше цялата като с нажежени до червено струни.

Нямаше накъде да се бяга.

- Досега не бях осъзнавала, колко чудесен е вашият свят, - говореше

Кралицата. - А пък сънтутниците ... е, фактически те не са много повече от

ходещи сюнгери. Светът им е вехт. Още малко му остава и ще умре. Не им

е останала изобретателност . С малко помощ от моя страна твойте хора

ще се справят много по-добре. Защото, виждаш ли, вие не преставате да

сънувате. Ти , вчастност, цялото време сънуваш. Картината ти за света е

пейзаж центриран около самата теб, нима не е така? Изумително. Виж се

само - с тази ужасна рокля и тези нелепи ботуши. А си въобразяваш, че

можеш да нахлуеш в моя свят, въоръжена само с кухненски тиган. Ах, този

блян за Смелото Момиченце Спасяващо Малкото Си Братче. Мислила си

се за героиня на приказка , а? Обаче го изостави. Знаеш ли, да се срутят

върху ти милиарди тонове морска вода ще е като да ти падне върху главата

цяла планина от желязо, как мислиш?

Тифани не можеше да мисли. Главата и беше пълна с нажежена

розова мъгла. Не беше сработило.

Някъде там в мъглата беше Третият и Акъл, който настояваше да

бъде чут.

- Измъкнах Роланд, - промълви тя, все тъй свела поглед в ботушите

си.

- Той обаче не е твой, - отбеляза Кралицата - Той е, нека погледнем

истината в очите, едно доста тъпо момче с голямо червено лице, а мозъкът

му е същинска свинска лой, съвсем като баща си е. И за да спасиш този

разглезен тъпунгер ти заряза малкото си братче с шайка кокошкари.

Нямаше време! - крещеше й Третият Акъл. Нямаше как хем да

стигнеш до него хем да се върнеш във фара! Ти и така едва се измъкна! И

все пак измъкна Роланд! Това беше разумното нещо в случая! Няма защо

да се чувстваш виновна! Какво е по-добре, да се опиташ да спасиш брат си

и да си смела, сърцата, глупава и мъртва, или пък да спасиш момчето и да

си смела, сърцата, здравомислеща и жива?

Но пък нещо друго в нея каза, че да е глупава и мъртва щеше да е по-

... правилно. Нещо й натякваше: И на Мама ли ще кажеш, че си видяла, че

нямало време да спасиш братчето си и затова вместо него си спасила

някого си другиго? И дали ще й хареса на нея тази твоя разсъдителност?

Това да си права, не винаги върши работа.

Това е Кралицата! - скастри я Третият Акъл. Нейният глас е! Сякаш

те хипнотизира! Я спри да я слушаш!

- Предполагам, че не си виновна, че си толкова студена и

безсърдечна, - пак подхвана Кралицата - Вероятно това е заради

родителите ти. Изглежда те изобщо не са ти отделяли достатъчно

внимание. А и колко жестоко беше от тяхна страна да завъдят Уентуърт.

Трябваше да са по-внимателни. И са те оставили да изчетеш твърде много

думи. Не може да е на добро за един подрастващ ум да знае думи като

"парадигма" и "есхатологически". Това неизбежно води до поведение като

твойто, когато употреби братчето си за стръв, - Кралицата въздъхна -

Наистина е прискърбно, че такива неща се случват постоянно. Би трябвало

да се радваш, че не те е сполетяло нещо по-лошо от това да станеш

дълбоко интровертна и социално неинтегрирана.

Тя стана и заобиколи Тифани.

- Колко тъжно, - продължаваше тя - В съня си ти си силна, здравомислеща, логична ... ти си някой, който винаги си има парче канап.

Това обаче е само извинение, че не си наистина човечна и чувствителна.

Ти си цялата само мозък, а сърцето никакво го няма. Дори не заплака, когато умря Баба Болежкова. Твърде много мислиш , а сега безценното ти

мислене те подведе. Така че аз мисля, че е най-добре просто да те убия, как мислиш?

Намери някой камък! - изпищя Третият Акъл. Удари я!

В здрача Тифани можеше да различи още фигури. Някои от хората от

летните картинки бяха там. Както и сънтутници, конникът без глава и

Женищата Земни Пчели. Покрай нея слана покриваше земята.

- Мисля, че тук ще ни хареса, - рече Кралицата.

Мраз запълзя по краката на Тифани. Третият и Акъл, вече съвсем