Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

забелязваше наближаващата лодка. Мисли си, че си е в къщи, реши

Тифани. Дала съм му сън по вкуса му.

Пиктситата се изсипаха на кея и завързаха лодката.

- Ми убаво, стигнааме, - каза Роб Секигоопрай - Са само да му

резнеме чутурата на тоя и прав ни път оттука...

- Недейте! - възрази Тифани.

- Ма он...

- Оставете го на мира. Просто... го оставете на мира, ясно? Не му е до

нас, - А и той разбира от море, добави тя наум. Сигурно му е домъчняло за

море. Ето защо сънят беше толкова реалистичен . Аз сама никога не го

докарвах чак такъв.

Един рак изпълзя от прибоя до краката на сънтутника и засънува

рачешките си сънища.

Изглежда сънтутникът се е изгубил в собствения си сън. Интересно, дали някога ще се събуди?

- В моя сън винаги се събуждам, когато стигна фара, - обърна се тя

към Фийгълите.

Пиктситата вдигнаха погледи към бяло-червената кула и като един

Фийгъл си изтеглиха мечовете.

- Немаме и вера на неено 'личество, - каза Роб - Она че те остави да

си мислиш, че сичко ти е наред, ма га си го отпуснеш гардо, она че ти

скокне. Она че те чека зад вратнико, аре на бас. Требе първо нас да ни

пуснеш.

Това не беше въпрос, а разпореждане. Тифани кимна и изгледа как

Нак Мак Фийгъл се втурват през камънака към кулата. Останала самичка

на кея, като изключим Уентуърт и безсъзнателния Роланд, тя извади

жабока от джоба си.

- Или сънувам или съм на плаж, - рече той - А жабите не могат да

сънуват.

- В моя сън могат, - възрази Тифани - А това е моят сън.

- Значи е изключително опасен сън! - каза неблагодарно жабокът.

- А, не. Много си е сладък, - не се съгласи Тифани - Чудесен е. Виж

как светлинките играят по вълните.

- А къде са табелите, предупреждаващи хората за опасност от

удавяне? - оплака се жабокът - Няма спасителни пояси, нито заграждения

против акули. А да виждам някъде квалифициран спасител? Опасявам се, че и такъв няма. Само да предположим, че някой...

- Стига де, това е морският бряг, - прекъсна го Тифани - Какви бяха

тези приказки?

- Аз... аз не знам, - запъна се жабокът - Може ли да ме оставиш на

земята, ако обичаш. Че ще ме заболи глава.

Тифани го остави и той се навря в някакви водорасли. След малко се

чу как яде нещо.

Морето беше спокойно.

Беше толкова мирно.

Точно като моментите, които всеки, който е с ума си, би заподозрял в

нещо нередно.

Но нищо не се случваше. Последва още едно нищо, което също не се

случваше. Уентуърт вдигна едно камъче и го лапна основавайки се на

принципа, че всичко би могло да се окаже сладка.

Тогава изведнъж откъв фара се чуха шумове. Тифани чу приглушени

викове и трясък, а веднъж дваж и шум от чупене на стъкло. По едно време

нещо тежко като че изтрополи по витата стълба блъскайки се във всяко

стъпало.

Вратата се отвори и Фийгълите излязоха. Изглеждаха удовлетворени.

- Нема проблема, - обяви Роб Секигоопрай - Нема никой.

- Но аз чух много шум!

- Епа нали требеше да се увериме, - обясни Прост Уили.

- Мале малки човечета! - извика Уентуърт.

- Мина ли вратата, ще се събудя, - каза Тифани измъквайки Роланд

от лодката - Винаги е ставало така. Трябва да проработи. Това е моят сън, -

Тя се напъна, изправи Роланд на крака и се обърна към най-близкия

Фийгъл - Можете ли да вземете Уентуърт?

- Епа да.

- И нали няма да се загубите нито пък да се напиете?

Роб изглеждаше обиден:

- Че ние не се губиме! Винаги 'найм дека сме! Само дето понекогиж

мо'еби не сме баш сигурни дека е сичко останало , ма оти па да е наша

вината дека сичко се е изгубило? Нак Мак Фийгъл никогиж се не губят!

- Ами за напиването какво? - попита Тифани, влачейки Роланд накъм

фара.

- Никогиж у живото си не сме се губили! - пенеше се Роб

Секигоопрай - Тъй ли е момци? - чу се нестройно и неубедително съгласие

- Думите "губене" и "Нак Мак Фийгъл" не мо'е да се тражат у едно из-

речение!

- Ами напиването? - още веднъж попита Тифани, оставяйки Роланд

легнал нагоре по брега.

- Губенето е нещо дето става с другите ора! - увери я Роб - Туй че ти

речем я най-безкомпррромисно ясно!

- Е, добре, поне във фара няма нищо за пиене, - отказа се да настоява

повече Тифани и се засмя - Освен ако не изпиете лампеното масло, а това

никой няма да е толкова луд да направи!

Пиктситата изведнъж се смълчаха.

- Че туй па що ли е? - бавно и предпазливо попита Прост Уили - Да

не е онова нещо, дето прилича на такова дето е като големо шише?