Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

Онова в дърветата изглеждаше като малък сънтутник. Значи не беше

много силен. Надяваше се да е така. Оставаше и само да се надява, така че

да...

Дърветата наближаваха. Кръгът на кошмарите също. Някои от

звуците бяха ужасни - като от тракащи кокали или трошащи се камъни или

жилещи насекоми и врещящи котки и всички те идваха все по-близо и по-

близо...

Глава 12

Веселия Моряк

... под краката и имаше пясък, белопенести вълни се разбиваха в

брега и бавно се оттичаха между камъчетата и всичко това звучеше все

едно стара баба смуче кораво лукче.

- Кривънци! Е са па дека сме? - изцепи се Прост Уили.

- Да бе, и оти сите мязаме на жълти гъби? - добави Роб Секигоопрай.

Тифани погледна надолу и се изкиска. Всички пиктсита бяха

облечени в дрехите на Веселия моряк - импрегнирани палта и огромни

жълти импрегнирани дъждобрани, от които едва им се виждаше по малко

от лицата. Те се раздвижиха блъсвайки се от време на време един в друг.

Моят сън! - помисли си Тифани. Сънтутникът използва каквото се

намери в главата ти... обаче този сън си е мой . Мога да го използвам .

Уентуърт беше притихнал. Загледал се беше във вълните.

На плажа беше изкарана една лодка. Всичките Нак Мак Фийгъли

като едно пиктси (или като една малка жълта гъба) се втурнаха към нея и

се заизкачваха през бордовете и.

- Какво правите? - попита ги Тифани.

- Ми я най викам да се чупиме - рече Роб Секигоопрай - Убав сън си

намерила, верно си е, ма ич не мо'е тука да останеме.

- Но тук сме на сигурно място!

- Епа се че намери не'но 'личество път за насекъде, - каза Роб докато

стотина пиктсита надигнаха едното гребло - И нема да се косиш, оти

отбируеме ний от лодки. Нали виде одеве Не-съвсем-дребен Джорджи га

беше у потоко с Дребен Боби за риба? Че ние, найш ли, много сме навътре

у риболовно-траулерните че и мореплавателните науки.

И вярно, те като че ли наистина разбираха от лодки. Веслата бяха

закрепени в ключовете им и една дружина Фийгъли изтика лодката във

водата.

- А са ти само ни подай мънечкото лапе, - провикна се Роб

Секигоопрай от кърмата.

Несигурно, хлъзгайки се по мокрите гладки камъни, Тифани

преджапа студената вода и им подаде Уентуърт. Който изглежда си

мислеше, че това е страхотна забава.

- Мале малки човечета! - викаше той, докато го поемаха и го

спускаха в лодката. Това беше неговата единствена шега, така че скоро тя

нямаше да му омръзне.

- А така, убаво бре, - говореше му Роб настанявайки го под пейката -

А са само тука че ми седиш като добро лапе и нема да зяеш за бонбонки, оти иначе чичко Роб че ти дърпа ухото.

Уентуърт се изкикоти.

Тифани се втурна обратно към брега и се помъчи да изправи Роланд

на крака. Той отвори очи и й хвърли замътнен поглед.

- К'о ста'а? - изломоти той - Ей че странен сън...

И той пак си затвори очите и клюмна.

- Скачай в лодката! - извика му тя, влачейки го през прибоя.

- Кривънци! Да не земаме с нас и тоя непотребник? - възкликна Роб

докато хващаше Роланд за панталоните и го премяташе в лодката.

- Разбира се! - метна се след него Тифани и тупна на дъното на

лодката, тъкмо когато я подхванаха вълните. Веслата изскърцаха и

зашляпаха и лодката се плъзна напред. Разтърси се още веднъж-два пъти, когато я удариха още вълни, след което запори през морето. Пиктситата си

бяха яки. Въпреки че всяко гребло приличаше на бойно поле с всичките

пиктсита висящи от него или накачулили се по него или на раменете на

други пиктсита, всеки хванал каквото е успял да докопа, и двете весла

почти се огъваха докато загребваха водата.

Тифани се поизправи и се постара да пренебрегне някак несигурното

усещане в стомаха си.

- Карайте към фара! - разпореди се тя.

- Епа да, знам си, - каза Роб Секигоопрай - Епа оно друго место тук

нема! А па не'но личество светлина не обича, - ухили се той - Убав сън, бе

гос'жа. Нечеш ли да го зърнеш небето?

- Небе като небе, - отвърна Тифани.

- Епа не е баш като небе, - възрази Роб - Ха глей назаде.

Тифани се обърна. Небето беше синьо. Много синьо. Но високо над

отдалечаващия се бряг се рееше огромна жълта ивица. Изглеждаше доста

далече, разпростряла се на стотици мили. А посредата й бе надвиснал над

света като цяла галактика и сиво-синкав заради далечината един

спасителен пояс. По самата ивица бе изписано наопаки с букви по-големи

от луната следното: