Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

време Роб - Колкоз голема че да е чутурата, що че речеш, гонагъл?

- Епа я най викам дека е опррределено голема, Роб, - обади се от

екипа по другото гребло Уилям - Впрочем бих я опррределил даже като

непомерррно огррромна.

- Епа нема ли да прекалиш с туй бе?

- Не ма. Огррромна си е напълно подходящо.

Още малко и ни е стигнало, помисли си Тифани. Трябва да сработи.

Мой си е сънят. Всеки момент. Ей сегичка...

- А що че речеш тогаз за онуй колко ближе е? - попита най-

безгрижно Роб, докато лодката се подмяташе и се люшкаше току под носа

на кита.

- Това опррределено е убав въпрос, Роб, - отговори Уилям - И че ти

отговорим като ти кажем, че опррределено е много близко.

Ей сега, всеки момент, мислеше си Тифани. Вярно, че мис Тик ми

каза да не вярвам в сънищата си, но всъщност тя имаше предвид само, че

не бива да се остава на гола надежда. Ъ... всеки момент ще дойде, ...

надявам се . Никога не е пропускал...

- В действителност нема да е прекалено да се каже извънррредно

близко... - добави замислено Уилям.

Тифани преглътна и се занадява, че и китът няма да стори същото.

Между лодката и зъбите вече бяха останали само трийсетина стъпки вода.

И тогава пред нея премигна дървена стена и отфуча нататък, като

само се чу едно джат-джат-джат.

Тифани погледна нагоре с увиснало чене. Бели платна се издуваха на

фона на бурното небе, а от тях се стичаше вода на водопади. По такелажа

се показаха моряци, които завикаха приветствено. И после кърмата на

кораба на Веселия Моряк потъна в дъжда и мъглата, но не и преди Тифани

да зърне едрия брадат мъж на руля, облечен с жълто импрегнирано

наметало. Той се обърна и й махна само веднъж преди да изчезне в мрака.

Тя някак си успя отново да се изправи в тресящата се лодка и се

провикна към надвисналия над нея кит:

- Ти трябва да го гониш! Така става тая работа! Ти го гониш, той те

гони! Така каза Баба Болежкова! Не сториш ли така, не може да си рибата

кит! Това е моят сън! По моите правила! В него имам повече опит от теб!

- Голяаама либа! - викна Уентуърт.

Това беше по-изненадващо и от кита. Тифани зяпна братчето си без

да обръща внимание на клатушкането на лодката.

- Голяаама либа! - повтори Уентуърт.

- Правилно! - зарадва му се Тифани - Голяаама риба! А най-

интересното е, че китът изобщо не е риба! Всъщност той е бозайник, също като кравата!

Аз ли го изтърсих това? - зачуди се Вторият и Акъл, а всичките

пиктсита се бяха загледали в нея, а лодката се завъртя свободно по

течението. За пръв път той да каже нещо, което да не се отнася за

бонбонки и за малко-малко, а ти пък да го поправиш?

Тифани погледна към кита, който си имаше проблем. Но той си беше

кит ът , същият кит, който тя беше сънувала толкова много пъти откакто

Баба Болежкова и беше разказала за него, а дори и Кралицата не може да

излезе напреки на такава история.

Китът неохотно се обърна и заплува подир кораба на Веселия Моряк.

- Голяаама либа я няма! - каза Уентуърт.

- Не, бозайник е... - произнесе устата на Тифани, преди тя да успее да

я спре.

Пиктситата все така я зяпаха.

- Той просто трябва да го усвои както е правилно, - измънка тя

засрамено - Много хора допускат тази грешка.

Така ще вземеш да станеш като мис Тик, каза Вторият й Акъл. Това

ли искаш?

- Да, - заяви един глас и Тифани осъзна, че е нейният. За нейна

радост гневът и се беше завърнал - Да! Аз съм си аз! Аз съм предпазлива и

логична и обмислям нещата, които не разбирам! Когато чуя хората да

казват неправилна дума, това ме дразни! Бива ме със сиренето. Чета бързо!

Мисля! И винаги си нося по малко канап! Такава съм си!

Тя спря. Дори и Уентуърт я беше зяпнал. И мигаше.

- Голяаама водна клава я няма... - налучка той хрисимо.

- Точно така! Браво на момчето! - одобри Тифани - Като се върнем в

къщи, ще ти дам една бонбонка!

Целокупното Фийгълско войнство все така беше замряло, гледайки я

разтревожено.

- С твое позволение да одиме, а? - вдигна нервно ръка Роб

Секигоопрай - Докато тая твоя ри... Докато тая твоя крава кит се не

повърне, а?

Тя погледна над главите им. Фарът не беше далече. Малък кей се

издаваше от островчето му.

- Да, ако обичате. Ъ... благодаря ви, - каза тя, отпускайки се

донякъде.

Корабът и китът се бяха изгубили в дъжда, а морето само леко се

плискаше край брега. На крайбрежните скали беше седнал един сънтутник, прострял напред бледите си тлъсти крака. Гледаше морето и изглежда не