Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

здраво Уентуърт.

- Кошмари, - повтори Роб, този път обръщайки се към нея - Ти нема

що да ги найш тех . Ний че ги запрем мънечко. А ти требе да бегаш

колкото държиш. Айде беж оттук!

- Няма къде да бягам! - рече Тифани.

Откъм гората се чу пронзителен звук като от цвъркане на насекоми.

Пиктситата се скупчиха. Обикновено те се ухилваха щом се зададеше

битка, сега обаче изглеждаха смъртно сериозни.

- Епа она, не'но 'личество не 'най как да губи, - изкоментира Роб.

Тифани се озърна към хоризонта зад нея. И там вреше чернилка, тя

беше навсякъде околовръст и кръгът все се стесняваше.

Навсякъде има проходи, помисли си тя. Старата келда каза, че

проходите са навсякъде. Трябва да намеря проход.

Тук обаче има само сняг и няколко дървета.

Пиктситата си изтеглиха мечовете.

- Кошмарите дето идват, ъ... какви са навид? - попита Тифани.

- Епа от многокракио вид с големи крачища и грамадни зъби и

хлопащи криле и стотици очи, таквиз, - обясни Прост Уили.

- Епа да, ма и по-лоши, - продума Роб Секигоопрай, загледан в

прииждащия мрак.

- Че какво е по-лошо от това? - попита Тифани.

- Нормалните неща га ръгнат накриво, - отвърна Роб.

За момент Тифани го изгледа неразбиращо, а после потръпна. О да, знаеше ги тя тези кошмари. Не се случваха често, но случеха ли се, беше

ужасно. Веднъж се беше събудила потръпвайки от мисълта за ботушите на

Баба Болежкова хукнали да я преследват, а друг път това беше сторил един

пакет захар. Всичко можеше да бъде кошмар. С чудовищата още как да е, но никак не и се искаше да се изправи срещу полудели ботуши.

- Ъ... имам идея, - каза тя.

- И я си имам една - отвърна Роб Секигоопрай - И она е да те нема

тук!

- Ей там има китка дървета, - посочи тя.

- Е и? - каза Роб. Беше се загледал във фронта на кошмарите. Сега в

чернилката се виждаха фигури - зъби, челюсти, очи, ребра. От начина по

който ги гледаше ставаше ясно, че каквото и да стане по-късно, първите

няколко чудовища ще да се изправят лице в лице със сериозен проблем. Е, стига да си имат лица.

- Вие можете ли да се биете с кошмари? - попита ги тя.

Пищящите звуци доста се бяха засилили.

- Ми оно нема нещо, дето да не стае за тупаник, - изръмжа Голем

Йън - Има ли чутура, че му дадеме цела глава пърхут на чело, нема ли си

чутура, подлежи на яко ритане!

Тифани се взря в прииждащите ... неща и отбеляза:

- Някои имат по повече от една глава!

- Иха, леле че късмет! - възкликна Прост Уили.

Пиктситата си наместиха тежестта, готови за бой.

- Гайдарю, - каза Роб Секигоопрай на Уилям гонагъла - А свирни

жалейка. Па да се тепаме под песента на миша гайда...

- А не! - надигна глас Тифани - Това аз няма да го търпя! Начинът да

биеш кошмар е да се събудиш! Аз съм ви келда! Това е заповед! Отиваме

към онези дървета, веднага! Правете каквото ви казвам!

- Мале малко човече! - обади се и Уентуърт.

Пиктситата изгледаха дърветата, а после Тифани.

- Давайте де! - крясна тя толкова силно, че някои от тях се присвиха -

Ама веднага! Каквото ви казвам! Има по-добър начин!

- Ич не мо'ем да се репчим на бабаяга, Роб, - промълви Уилям.

- Аз ще ви отведа вкъщи! - отсече тя.

Надявам се, добави тя наум. Но нали беше видяла малкото, кръгло, бледо лице надничащо иззад един дървесен ствол. Сред тези дървета

имаше сънтутник.

- Епа да, ма... - започна Роб, после погледна нещо покрай Тифани и

рече - Мале не, вижте туй...

Пред редицата настъпващи чудовища имаше едно по-светло петно.

Снибс бягаше колкото му държаха силите. Размахваше ръцете си като

бутала. Дребничките му крака мязаха на въртящи се колела. Бузите му се

бяха издули като балони.

Потопът на кошмарите го застигна и го погълна и продължи напред.

Роб си прибра меча и ревна:

- Аре момци, чухте нашта келда! Фащайте я! Арррре беж!

Някой вдигна Тифани. Други дигнаха още неосвестилия се Роланд. И

всички се втурнаха към дърветата.

Тифани извади ръката си от джоба на престилката и разви

изпомачканата опаковка от тютюна Веселия Моряк. Трябваше и да се

фокусира на него, да и напомня за един сън...

Хората казваха, че морето можело да се види от самия връх на рида, Тифани обаче колкото и да се взираше в ясни зимни дни, когато въздухът

беше най-чист, не можеше да види нищо освен някаква синкава мътилка в

далечината. Морето на опаковката от Веселия Моряк обаче беше ясно

синьо с бели гребени по вълните. Това за Тифани беше морето.