Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Епа да, - бодро се съгласи Роб Секигоопрай - Излазюването от

кръчма понекогиж ни причинява некои затррруднения, туй я че си

признаем.

- Ами Кралицата къде отиде? - поиска да знае Тифани.

- Ми че она се чупи на моменто га дойдохме, - докладва Роб

Секигоопрай и добави - И ние също беж да ни нема, гос'жа, доде съньо се

не запроменюва.

После посочи с глава Уентуърт:

- Оно ли е ситното лапе? Мале че пълен нос със сополи!

- Искам бонбонка! - изрева на автопилот Уентуърт.

- Да ама за теб нема! - скастри го Роб Секигоопрай - И ха ми спри да

цивриш, ми а да додеш с нас и да не обременявуеш мънечката си сестра!

Тифани отвори уста да протестира, но пак я затвори, когато

Уентуърт след кратък шок се изкиска.

- Виж! - викна той възбудено - Малко човече! Мале малко човече!

- Божичко, - въздъхна Тифани - Сега пък започна една.

Но въпреки това тя много се изненада, тъй като досега Уентуърт

никога не беше проявявал такъв интерес към някого, който не беше

направен от желатин.

- Абе Роб, тука има един истински, - викна едно от пиктситата.

За неин ужас Тифани видя как няколко Нак Мак Фийгъли надигат

главата на изпадналия в несвяст Роланд. Целият се беше изпънал на

земята.

- Я, ма туй бил момъко, дето беше груб с теб, - забеляза Роб - И на

сичко отгоре се опита да джасне Голем Йън с чуко. Ич не беше умно да

стори това, ма ич. И к'во да го пра'им са?

Тревите се заклатиха. Небето притъмня. А и въздухът нещо

позахладня.

- Не можем да го изоставим тук! - заяви Тифани.

- Убаво бе, с нас че си го влачим, - съгласи се Роб Секигоопрай - А да

бегаме, ма веднагически!

- Мале малко човече! Мале малко човече! - викаше радостно

Уентуърт.

- Опасявам се, че цял ден ще е такъв, - каза Тифани - Съжалявам.

- Бегай към вратнико ма! - настоя Роб Секигоопрай - Не мойш ли да

го видиш вратнико?

Тифани отчаяно се заозърта. Вятърът съвсем се беше разлютил.

- Виж го вратнико! - изкомандва Роб.

Тя примигна и се заобръща и рече:

- Ъ... ъ...

Усещането за отвъдния свят, което и се беше появило, докато я беше

страх от Кралицата, сега никакво го нямаше. Тя се опита да се

съсредоточи. Мирисът на сняг...

Нелепо беше да се говори за мириса на сняг. Та той нали беше чиста

замръзнала вода. Но Тифани всеки път като се събуждаше разбираше кога

през нощта е валяло сняг. Снегът имаше миризма като вкуса на тенекията.

Тенекията си няма вкус, но определено вкусът и беше като миризмата на

снега.

Стори и се че чу как мозъкът и пращи от усилие. Щом като е в сън, значи ще трябва да се събуди. От бягане нямаше полза. Сънищата бяха

тъпкани с бягане. Но все пак имаше една посока, която изглеждаше ...

рехава и бяла.

Тя затвори очи и започна да мисли за сняг, хрущящ и бял като

прясно изпрани чаршафи. Съсредоточи се върху усещането да й е под

краката. Трябваше й само да се събуди...

Беше се изправила в снега.

- Правилно, - одобри Роб Секигоопрай.

- Измъкнах се! - зарадва се Тифани.

- Епа понекогиж вратнико е право у твойта си чутура, - каза Роб -

Аре са да одим!

Тифани усети, че я издигат във въздуха. До нея изпод хъркащия

Роланд изникнаха дузини малки сини крачета.

- И нема спиранье доде се не изнесем оттук! - заповяда Роб

Секигоопрай - Аре, Фийгъли!

Те се понесоха през снега, като групи Фийгъли търчаха пред тях.

След някоя друга минута Тифани погледна назад и видя, че синкавите

сенки се разнасят.

- Роб... - започна тя.

- Да ма, знаем, - каза той - Беж момци!

- Но те са бързи , Роб!

- И туй го знаем!

Снегът се блъскаше в лицето на Тифани. Дърветата се размазваха от

бързината с която преминаваха. Но сенките се разпростираха напряко на

пътя им и всеки път, щом преминаваха някоя от тях, те изглеждаха някак

си твърде плътно, като мъгла.

Сенките зад тях сега вече бяха посредата черни като нощ.

Пиктситата обаче подминаха и последното дърво и пред тях се

простряха заснежените поля. Тогава те спряха, толкова внезапно, че

Тифани насмалко да се катурне в снега.

- Какво стана?

- Дека са старите ни стъпки ма? - възкликна Прост Уили - Ей са тук

си беха па ги нема! И са дека да одим?

Утъпканата пъртина, водила ги досега беше изчезнала. Роб

Секигоопрай се обърна и погледна назад към гората. Мрак се кълбеше над

нея като дим, разпростирайки се чак до хоризонта.

- Она прати по нас кошмари, - изръмжа той - Са че ни доде върличко, момци.

Тифани различи някакви форми в надигащата се нощ. Прегърна по-