Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

Всички можеха да са щастливи, ако само правеха каквото аз им казвам!

Тифани се вглеждаше в лицето и. Сега очите и бяха сиви, но

зениците и бяха като сребърни огледала.

Знам, какво си ти, каза нейният Трети Акъл. Ти си нещо, което цял

живот нищо не е научило. Нищичко не знаеш ти за хората. Ти си само едно

... дете, което е поостаряло.

- Иска ли ми кралицата бонбонки? - прошепна тя.

Зад нея се чу крясък. Тя едва успя да се извърне в хватката на

Кралицата и видя как Роланд се бореше за чука. Докато тя гледаше той

отчаяно се изви и вдигна тежката джаджа над главата си, изпусна я и чукът

халоса елфа зад гърба му.

Докато чукът падаше, Кралицата я завъртя грубо към себе си.

- Бонбонки ли? - изсъска тя - Ще ти покажа аз едни бо...

- Кривънци! Оно е неено 'личество! И она, кикимората ниедна, ми

гепила нашта келда!

- Нема кралица! Нема господарье! Дребнио волен народ!

- А ми дайте да утепам кебапо!

- Фащайте я ма!

Сигурно Тифани беше единственото същество във всички възможни

светове, което можеше да се зарадва да чуе Нак Мак Фийгъли. Те

изригнаха от разбития лешник. Някои още бяха с папийонки. Други пак си

бяха навлекли препаските.

Но всичките бяха в настроение за битка и, за да не губят време, се

биеха помежду си, за да понаберат скорост.

Поляната се изпълни с тях и се ... изпразни от всички останали.

Истински или присънени, хората ясно виждаха бедата, когато тя

придойдеше към тях като ревяща и псуваща синьо-червена приливна

вълна.

Тифани приклекна, изплъзна се от ръцете на кралицата и се шмугна в

тревата откъдето загледа.

Голем Йън мина покрай нея държейки над главата си мятащ се

възедър елф. Той спря рязко и го запрати високо над поляната.

- И си ойде он, и право на чутура ! - изкрещя той, обърна се и пак се

върна в битката.

Нак Мак Фийгълите не можеха да бъдат стъпкани или смачкани. Те

действаха на групи, качвайки се на гърбовете на другарите си, за да се

изкачат достатъчно високо за да ударят някой елф с юмруци, или за

предпочитане с глава. А паднеше ли веднъж някой, беше готов за ритане.

Те си имаха свой метод за водене на бой. Например, те винаги

избираха най-едрия противник, защото, както обясни по-късно Роб

Секигоопрай, "тех, сфатуеш ли, нема зор да ги уцелиш". И почнеха ли

нямаше спиране. Това противниците им не можеха да издържат. Беше като

да ти налетят оси с юмруци.

Някое време им отне докато осъзнаят, че им са се свършили хората

за биене. А и тогава продължиха да си се бият помежду си още някое

време, както си бяха започнали, а после се успокоиха и се заеха да

пребъркват джобовете на падналите врагове.

Тифани се изправи.

- Ич не беше зле тая работа, дума напреки на туй нема да кажем, -

каза Роб Секигоопрай като се огледа - Ей че въргал, мило да ти домилее, даже се не наложи да прибегнуеме до поезия.

- Как успяхте да влезете в тоя сбъркан лешник? - поиска да знае

Тифани - Имам предвид, ами че то е толкова... сбъркано!

- Епа друг път немохме да намерим, - обясни Роб Секигоопрай - Оти

се требе да се тражи път дето да ста’е. Мъчна работа е туй, навъргацията у

сънища.

- А най-мъчно е га сме се мънечко нафиркали, - ухили се широко

Прост Уили.

- Какво? Отишли сте били да... пиете? - възмути се Тифани - Аз се

изправям срещу Кралицата, пък вие в туй време сте отишли на кръчма?

- Не ма! - отрече Роб Секигоопрай - Нал го найш оня сън с големио

купон! Дето ти беше с оная ми ти гиздава премяна и таквоз, а? Епа

запецнааме там ние.

- Но аз нали убих сънтутника!

Тогава Роб се поомълрлуши:

- Да де, ма ний не смогнааме тъй леко като тебе. Позабави ни

мънечко тоя ми ти сън.

- Та доде не излочииме сичката пиячка, - довърши услужливо Прост

Уили.

Роб го зяпна и го скастри:

- Ма тъй ли требеше да го изръсиш туй ма?

- Искате да кажете, че сънят може и да продължи, така ли? -

заитнересува се Тифани.

- Ми мо'е щом си прежаднел, - изтъкна Прост Уили - А па не беше

само пиячката, ми още онея ми ти а-парите-ви че и ора-да-уври и

мезелъци.

- А аз си мислих, че ако изядеш или изпиеш нещо в съня, там ще си и

останеш! - напомни Тифани.

- Епа за повечето ора си е тъй, - обясни Роб Секигоопрай - Ма не за

нас. Къщя или банки или сънища, за нас е се тая. Нема таквоз место, дека

да не можеме да влезнеме или па да излезнеме от него.

- Мале, само с кръчмите май ни иде нанагорно, - сети се Голем Йън.