Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

студено място пазено от чудовища, в свят където никой не остарява и

никой не пораства, каза Вторият Акъл. Където всичко е по думата на

кралицата. Недей да слушаш.

Тя успя да направи крачка назад.

- Нима съм чудовище? – каза Кралицата – Всичко което исках беше

само малко компания...

И тогава Вторият Акъл на Тифани, почти заглушен от вълшебния

глас на Кралицата, каза: Госпожица Женско Потомство Робинсън...

Тя се бе цанила за слугиня в един от чифлиците преди много години.

Казват, че била израсла в Дома за Безпризорни в Йелп. Казват, че била

родена там след като майка и дошла посред страшна буря, пък

управителят бил записал в големия си черен дневник следното: “На г-ца

Робинсън, женско потомство”, а майката не била кой знае колко умна, а

пък така или иначе била пред умирачка и си помислила, че точно това

било името на бебето. Та нали било вписано в официална книга.

Сега г-ца Робинсън вече беше поостаряла, никога не бе говорила

много, никога не бе яла много, но и никога не можеше да бъде видяна да не

работи нещо. Никой не можеше да лъска подове като госпожица Женско

Потомство Робинсън. Тя имаше тясно пъпчиво лице с остър червен нос и

тесни бледи ръце с червени кокалчета, които постоянно шетаха.

Госпожица Робинсън работеше здраво.

Тифани не схвана доста от нещата станали, когато се случи

престъплението. Жените говореха за това скръстили ръце на групички по

две-три по градинските порти и минеше ли някой мъж спираха и го

изглеждаха втренчено.

Тя долови някои откъслеци от тези разговори, макар че понякога те

и се струваха шифровани, да речем: “Никога не си е имала някого, горкичката. Не е виновна тя, че е толкова хърбава и мършава” или пък

“Казват, че като я намерили, тя го люлеела и казвала че било нейно” и

също “Къщата била пълна с изплетени от нея бебешки дрешки”.

Последното доста озадачи Тифани, защото беше казано със същия тон, с

който някой би казал: “И къщата била пълна с човешки черепи!”

Но всичките бяха съгласни за едно нещо: Не можем да го оставим

това така. Престъплението си е престъпление. Трябва да се каже на

Барона.

Госпожица Робинсън беше откраднала едно бебе – Пунктуалност

Ридъл, горещо обичано от младите му родители, нищо че бяха нарекли

момиченцето си “Пунктуалност” (защото, разсъждаваха те, щом като

деца били наричани на добродетели като Надежда, Вяра или Любов, то

какво му било лошото на спазването на сроковете?)

Бебето било оставено в люлката си на двора и изчезнало. И се

отпочнало цялото обичайно лудо тършуване и вайкане, докато някой не

споменал, че г-ца Робинсън почнала да взима за вкъщи повече мляко...

Това си беше отвличане. На Варовитище нямаше много огради и

повечето врати не се заключваха. На всякакъв род кражба се гледаше

много сериозно. Че ако не можеш да оставиш твоето си без надзор поне

за пет минутки, докъде ще се стигне? Законът си е закон.

Престъплението си е престъпление.

Тифани дочу откъслеци от спорове по цялото село, но все едни и

същи думи се повтаряха отново и отново: Горкичката не е искала зло на

никого. Добра работничка беше тя, никога не се оплакваше. Разхлопала й

се е дъската. Законът си е закон. Престъплението си е престъпление.

Така че в крайна сметка беше казано на Барона и той свика съд в

Голямата Зала, и надойдоха всички, които не бяха извън закона, включително г-н и г-жа Ридъл, тя изнервена, той с решителен вид. Там

беше и г-ца Робинсън, която само гледаше в пода свила в скута си ръцете

си с червените кокалчета.

Беше малко пресилено да се нарече това съд. Госпожица Робинсън

не беше наясно, в какво ще да е виновна, а на Тифани и се струваше, че

изобщо никой не беше наясно. Те не бяха сигурни какво правят там и

затова бяха дошли за да разберат.

Баронът също беше смутен. Законът беше ясен. Кражбата беше

чудовищно престъпление, а да откраднеш човешко същество беше много

по-лошо. В Йелп имаше затвор, точно зад Дома за Безпризорни. Казваха

че между тях даже имало пряка вратичка. Там отиваха крадците.

А Барона не го биваше много много в мисленето. Хората от рода му