Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

спомняш това, – обясни Роланд – Е, поне той казва така. Казва също, че

тук не е лошо, стига да не се пречкаш на пътя на Кралицата. Казва, че

много неща можело да се научат.

Тифани пак погледна изгърбената фигура на Снибс, все още гледащ

лешникотрошенето. Не изглеждаше като да учи каквото и да е. Обаче

изглеждаше като някой, страхувал се от толкова дълго време, че това е

станало част от него, както става и с пъпките.

- Обаче не бива да ядосваш Кралицата, – продължаваше Роланд –

Виждал съм, какво става с хората, които я ядосат. Тя насъсква Женищата

Земни пчели по тях.

- Да не говориш за онези грамадански жени с мъничките крилца?

- Точно така! Гадни са. А ако Кралицата наистина се ядоса на някого, просто го поглежда и ... той се променя.

- В какво?

- В друго нещо. Хич не искам да ти го обрисувам, – Роланд потръпна

– А пък ако ти го обрисувах, щеше да ми трябва много червено и мораво. А

после го хвърлят на сънтутниците, – Той поклати глава – Виж, сънищата

тук са истински. Наистина истински. Когато си в тях, не си ... точно тук.

Кошмарите също са реални. Можеш да умреш .

Но не го усещам като реално, каза си Тифани. На усещане е като сън.

А-а да се събудя от него.

Никога не трябва да забравям кое е истинско.

Тя погледна избледнялата си синя рокля с разкривените шевове по

долния край поради твърде многото отпускания и свивания, докато

многото момичета носели я, порастваха. Това беше истинско.

И тя самата беше истинска. Сиренето беше истинско. Някъде не

особено далече имаше свят от зелен торф под синьо небе, който беше

истински.

Нак Мак Фийгъл бяха истински и отново и се дощя и те да бяха тук.

Имаше нещо толкова успокояващо в начина по който викаха „Кривънци!” и налитаха на всичко пред очите им.

Вероятно и Роланд беше истински.

Почти всичко останало беше всъщност сън във един грабителски

свят живеещ от каквото отмъкне от истинските светове и където времето

беше почти спряло и където всеки момент можеха да се случат ужасни

неща. Не искам да знам нищо повече за него, реши тя. Искам само да си

взема братчето и да се прибера вкъщи, докато съм все още ядосана.

Защото спра ли да се ядосвам, пак ще започна да се страхувам и този

път ще съм наистина изплашена. Твърде изплашена за да мисля.

Изплашена като Снибс. А трябва да мисля...

- Първият сън, в който паднах, беше като един от моите, – каза тя –

Имала съм сънища, в които се събуждам, а все още спя. Но балната зала, аз

никога...

- О, този беше от моите, – намеси се Роланд – Това беше като бях

малък. Една нощ се събудих и слязох в голямата зала, а там бяха всичките

тези хора с маските и танцуваха, – За миг той изглеждаше замечтан – Това

беше докато майка ми още беше жива.

- Този пък е от картинката в една книга вкъщи, – отбеляза Тифани –

Тя трябва да я е взела от мен...

- Не, този тя често го използва, – каза Роланд – Харесва и. Тя взима

сънища отвсякъде. Колекционира ги.

Тифани се изправи и пак взе тигана.

- Отивам да се видя с тази Кралица, – заяви тя.

- Недей, – каза и Роланд – Ти си единственото истинско човешко

същество тук освен Снибс, а той не става за компания.

- Отивам да си взема брат ми и да се прибирам, – повтори сухо

Тифани.

- Тогава аз няма да дойда с теб, – рече Роланд – Хич не искам да видя

в какво ще те превърне.

Тифани излезе под ослепителната светлина без сенки и продължи по

пътя нягоре по склона. Гигантските треви се скланяха над главата и. Тук

таме нови чудато облечени и чудато оформени хора се обръщаха да я

изгледат, но се държаха сякаш тя е обикновен минувач не интересуващ

никого.

Тя се озърна назад. В далечината орехотрошачът беше намерил по-

голям чук и тъкмо замахваше за удар.

- Иска-ам иска-ам иска-ам бонбонка!

Главата на Тифани се завъртя като ветропоказател при торнадо. Тя

хукна по пътя навела глава, готова да халоса с тигана всичко което и се

изпречи и се промуши през тревата в едно място цялото окичено с

маргаритки. Може да е имало и балдахин. Тя не изгуби време да провери.

Уентуърт седеше на голям плосък камък обграден от бонбонки.

Доста от тях бяха по-големи от него. По-малките бяха струпани на

купчини, големите се извисяваха като талпи. Бяха във всякакви цветове, каквито изобщо можеше да бъдат едни бонбони, като например Не-съвсем-

ягодово

червено,

Лъже-лимоново