Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Най-напред беше страхотно, – заразправя Роланд – Мислех си, че

съм насред, нали знаеш, приключение. Тя ме хранеше с карамелки и...

- Какво точно са те? – поинтересува се Тифани. В нейния речник

нямаше такова – Това да не е нещо от мляна карантия?

- Не знам. Какво е карантия?

- Вътрешностите на животното, които стават за храна, наричат ги

още дреболийки, - обясни Тифани – Това последното не е особено удачна

дума, така си мисля.

Лицето на Роланд цялото се зачерви от мисловни усилия:

- Ами тези приличаха по-скоро на нуга.

- Както и да е. Давай нататък, – каза Тифани.

- И тогава тя ми каза да пея и да скачам и да пляскам с ръце и да

играя. Тя каза, че дечицата били правели така.

- А ти какво?

- Ти щеше ли да се съгласиш? Щях да се чувствам като идиот. Ами

че аз, знаеш ли, съм на дванайсет, – тук той се запъна – Тоест, ако е истина

това което казваш, вече съм на тринайсет, нали?

- Защо и е на нея да подскачаш и да пляскаш с ръце? – попита

Тифани, докато и се искаше да му каже: „Не, още си на дванайсет, а се

държиш като на осем.”

- Тя просто каза, че дечицата били правели така, – каза Роланд.

Това озадачи Тифани. Доколкото тя знаеше, децата най-вече се

дърлеха, вряскаха, търчаха като щурави, кикотеха се, бъркаха си в

носовете, цапаха се и се цупеха. Вземеше ли някое хем да подскача, хем да

пляска с ръце, хем да пее, то сигурно ще да го е ужилила оса.

- Странно, – заключи тя.

- И тогава, когато и казах, че няма пък, тя ми даде още сладки.

- Още нуга ли?

- Захаросани сливи, – каза Роланд и уточни – Те са като, нали

разбираш, сливи. Със захар по тях. Тя винаги гледа да ми дава захар! Тя си

мисли, че ми харесва!

Едно звънче задрънча в паметта на Тифани.

- Не ти ли дойде на ум, че тя иска да те угои, та после да те опече в

печката и да те изяде, а?

- А, не. Само злите вещици правят така.

Очите на Тифани се присвиха.

- О, разбира се, – каза тя внимателно – Бях забравила. Та значи на

сладки ли си я карал?

- Не. Аз мога да ловувам! Тук идва истински дивеч. Нямам представа

как. Снибс мисли, че се натъкват на порталите по случайност. Те умират от

глад, понеже тук винаги е зима. Освен това понякога кралицата праща

грабителски отряди ако се отвори проход към някой по-интересен свят.

Цялото това място е като ... пиратски кораб.

- Да, или като кърлеж, – помисли на глас Тифани.

- Това пък какво е?

- Насекомо, което хапе овцете и им смуче кръвта и не се пуска

докато не се напълни цялото, – обясни Тифани.

- Пфу. Явно това е от нещата, които селянията трябва да ги знаят, –

каза Роланд – Аз пък се радвам, че не ги знам. Зърнах един-два свята през

порталите. Те обаче не ме пускаха навън. От единия получихме картофи, а

от другия риба. Мисля, че те наплашват хората, та да им дават разни неща.

О, имаше го и света откъдето са сънтутниците. Те го удариха на смях и ми

казаха, че ако искам да ходя там, да заповядам. Аз пък не отидох! Той е

целият червен, като по залез. Едно ми ти грамадно червено слънце на

хоризонта и червено море, което почти не се вълнува и червени канари и

дълги сенки. И тези ужасни твари седят по скалите и се изхранват с раци и

нещо като паяци и разни малки четинести неща. Отвратително е. Около

всеки от тях натрупани в кръг щипки и черупки и костици.

- Кои са те? – попита Тифани, която си отбеляза думата „селяния”.

- Моля?

- Говориш все за някакви „те”. Кого имаш предвид? Хората от

поляната ли?

- Тези ли? Повечето от тях дори не са истински, – каза Роланд –

Имах предвид елфите. Феите. Нали тя е тяхната кралица. Ти не знаеше ли?

- Мислех, че те са мънички!

- Аз пък мисля, че те могат да са големи колкото си поискат, –

обясни Роланд – Те не са ... съвсем истински. По-скоро са като ... сънища

за самите себе си. Могат да са фини като въздух или пък плътни като

камък. Снибс казва така.

- Снибс? – не разбра отначало Тифани – А да ... човечецът, който

казва «снибс», но истинските думи ти се явяват направо в главата.

- Да, същият. Той е тук от години . От него знам, че времето тук е

шантаво. Веднъж Снибс се върнал в собствения си свят и всичко се било

променило. Той толкова се натъжил, че намерил друг портал и се върнал

пак тук.

- Върнал се е? – изуми се Тифани.

- Той казва, че по-добре да си на място, където не ти е мястото, отколкото да не си на място там, където някога си си бил на мястото и си