Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

"Кривънци!" (Тя беше сигурна, че това е ругатня.) Тя извади жабока, който лежеше, хъркайки на дланта й и го мушна с

пръст.

- Кво? - изкряка той.

- Стоя в гората на лошите сънища, сама съм и мисля, че се стъмва, -

каза Тифани. - Какво да правя?

Жабокът отвори замъглено око и каза:

- Напусни я.

- Това не е много голяма помощ!

- Най-добрият съвет е това, - измърмори жабокът - Сега ме върни

обратно, от студа ме хваща летаргия.

Неохотно Тифани го върна в джоба на престилката си и ръката й

напипа "Болести по овцете".

Извади я и я отвори наслуки. Там имаше лек за Газове, но беше

зачертан с молив. В полето беше написано с едрия закръглен грижлив

почерк на Баба Болежкова:

"Това не върши работа. Една чаена лъжица терпентин върши

работа."

Тифани грижливо затвори книгата, и я върна полекичка, за да не

обезпокои спящия жабок. После, стисна тигана по-силно и пристъпи в

дългите сини сенки.

"Как може да има сенки, когато няма слънце?", помисли тя, защото беше по-добре да мисли за такива неща, отколкото за

други, по-лоши, които й бяха на ума. Но тези сенки нямаха нужда от

светлина. Те пълзяха по снега и се дърпаха, когато тя вървеше срещу тях.

Това поне беше някакво утешение. Те се трупаха зад нея. Следваха я. Тя се

обърна и тропна с крак няколко пъти и те побягнаха зад дърветата, но тя

знаеше, че прииждат пак, когато не гледа. Тя зърна в далечината пред себе

си сънтутник, наполовина скрит зад дърво. Изкрещя и размаха тигана

заплашително и той се бързо се заклатушка нанякъде. Когато се огледа

наоколо, видя още два далече зад нея.

Следите водеха нагоре към нещо като по-гъста мъгла, която светеше

слабо. Тя тръгна натам. Нямаше друг път. Когато стигна върха на

възвишението, погледна надолу в плитка долчинка. Там имаше четирима

сънтутници - големи, по-големи, отколкото беше виждала досега. Те

седяха в квадрат, тантурестите им крака протегнати напред. Всеки имаше

по златен нашийник, с верига.

- Опитомени? - Тифани се зачуди на глас. - Но...

"... кой ще сложи нашийник на врата на сънтутник? Само някой, който може да сънува не по-зле и от тях. Ние опитомяваме овчарските

кучета, за да ни помагат да пасем овцете, да ги подкарваме," мислеше си

тя. "Кралицата използва сънтутниците, за да подкарва сънищата..."

В центъра на квадрата, образуван от сънтутниците, въздухът беше

наситен с мъгла. Следите от копита и следите от стъпките на Роланд

минаваха покрай опитомените сънтутници и влизаха в облака. Тифани се

завъртя наоколо. Сенките се втурнаха назад. Наблизо нямаше нищо друго.

Нито птици пееха, нито нещо се движеше в гората. Но пък сегаможеше да

види три сънтутника взиращи в нея иззад един пън с големите лица като че

направени от клисаво тесто.

Подкарваха я. В този момент щеше да е добре наблизо да има някой, който да извика нещо като: "Не! Твърде е опасно! Не го прави!" За

нещастие, такъв нямаше. Тя щеше да извърши акт на нечувана храброст и

никой нямаше да знае, ако тръгне на зле. Това беше плашещо, но също и

...дразнещо. Ето какво беше ... дразнещо . Това място я дразнеше. Цялото

беше глупаво и странно. Чувството беше същото, както когато Джейни

изскочи от реката. От нейната река. И Кралицата отвлече нейния брат.

Може би беше егоистично да мисли така, но гневът беше по-добър от

страха. Страхът беше влажна студена каша, а в гнева имаше метал. Тя

можеше да го използва. Ще я подкарват те значи! Като някоя ... овца!

Добре, една разгневена овца може да прогони лошото куче

скимтящо.

Така...

Четири големи сънтутника, седящи в квадрат. Трябва да е голям сън.

Вдигнала тигана на височината на рамото си, за да фрасне всичко, което приближи, и подтискайки натрапчивото желание да отиде до

тоалетната, Тифани се спусна по нанадолнището, през снега, през мъглата

... и навлезе в лятото.

Глава 10

Майсторски удар

Жегата й се стовари като от горелка, толкова силно и внезапно, че тя

се задъха.

Веднъж, когато беше излязла на рида без бонето си, й се беше случил

слънчев удар. И сега беше като тогава, светът около нея се изпълни с

обезпокоителни оттенъци мътно-зелено, жълто и мораво, изобщо без

сенки. Въздухът беше толкова пропит с жега, че и се струваше, че може да

изстиска от него пушек.

Тя беше насред ... тръстики като че ли, много по-високи от нея...

... из които растяха слънчогледи, само дето...