Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

надолу. Нак Мак Фийгъл бяха направили пирамида под корема на коня и

един от тях, покачен на раменете им, току-що беше срязал ремъка на

седлото.

Тя бързо вдигна ръка.

- Кротко сега! - изкрещя тя, опитвайки се да звучи заповедно. - Ако

мръднеш, ще паднеш от коня!

- Това магия ли е? Ти вещица ли си? - момчето хвърли камшика и

изтегли дълга кама от колана си. - Смърт на вещиците!

Той рязко пришпори коня и тогава се случи един от тези дълги

моменти, когато цялата вселена казва "о-па", и все още държейки камата, момчето се прекатури през коня и тупна в снега. Тифани знаеше какво ще

се случи. Гласът на Роб Секигоопрай ехтеше между дърветата:

- Са го загази, шашкънин с шашкънин! Фащайте го!

- Не! - извика Тифани. - Стойте далеч от него!

Момчето залази назад, взирайки се в Тифани в ужас.

- Познавам те, - каза му тя. - Ти се казваш Роланд. Ти си синът на

Барона. Казаха, че си умрял в гората...

- Не бива да говориш така!

- Защо не?

- Лоши неща ще се случат!

- Те вече се случват, - каза Тифани - Виж, аз съм тук, за да спася

моя...

Но момчето вече се беше изправило и побягна обратно през гората.

По едно време се обърна и изкрещя:

- Остави ме на мира!

Тифани се втурна след него, прескачайки покрити със сняг пънове и

го видя отпред да търчи на пребежки от дърво на дърво. После то се спря и

погледна назад. Тя хукна, за да му каже: "Знам как да те измъкна оттук..."

... и затанцува.

Държеше за ръка един папагал, или поне някой с глава на папагал.

Краката й се движеха грациозно под нея. Завъртяха я и този път ръката й

беше хваната от паун, или поне някой с глава на паун. Тя хвърли поглед

над рамото му и видя, че сега беше в стая, не, в бална зала , пълна с

маскирани танцуващи хора.

"А," - помисли си тя. - "Друг сън. Трябва да внимавам къде ходя."

Музиката беше странна. Имаше си нещо като ритъм, но звучеше

размазано и чудато, като че ли беше изсвирена наопаки, под водата, от

музиканти, които никога преди не са виждали инструментите си. И тя се

надяваше , че танцьорите носят маски. Осъзнаваше, че гледа през дупките

за очи на маска и се зачуди каква е самата тя. Освен това беше облечена в

дълга рокля, която бляскаше.

"Добре" - помисли си тя предпазливо. - "Там имаше сънтутник, а аз

не се спрях да се огледам. И сега съм в сън. Но той не е мой. Той използва, каквото намери в ума ти, но аз никога не съм била на нещо такова..."

- Фаа уаа фуа уаа уа? - каза паунът.

Гласът му беше като музиката. Звучеше почти като глас, но не беше.

- О, да, - каза Тифани - Чудесно.

- Фуаа?

- О. Ъъъ...ууф фауф фуаф?

Това изглежда свърши работа. Пауноглавият танцьор се поклони

леко, продума и тъжно "Муа уаф уаф", и се отдалечи.

Някъде тук ще е и сънтутникът, каза си Тифани, ш трябва доста да го

бива. Това е голям сън. Макар че разни дребни детайли бяха сбъркани. В

залата имаше стотици хора, но онези в далечината, въпреки че се движеха

съвсем естествено, изглеждаха също като дърветата - петна и водовъртежи

от цветове. Макар че трябваше внимателно да се взреш, за да го

забележиш.

"Първото зрение" - помисли си Тифани.

Хора в бляскави дрехи и маски вървяха ръка за ръка покрай нея, сякаш тя беше просто още един гост. Тези, които не се присъединиха към

следващия танц, се придвижваха по посока на дългите маси отрупани с

храна покрай едната стена на залата.

Тифани беше виждала такава храна само на картинка. Никой не

гладуваше в чифлика, но дори когато храната беше е в изобилие, например

на Прасоколеда или след жътва, тя никога не изглеждаше като тази. На

село храната е предимно в бяло или кафяво. Никога не е розова или синя, и

никога не се кламбуца.

Тук имаше неща на клечки, и неща, които блестяха и лъщяха в купи.

Нищо не беше семпло. Всичко имаше или крем отгоре, или шоколадена

глазура, или хиляди малки цветни топчици. Всичко беше вито или

глазирано или прибавено към друго или миксирано. Това не беше храна; беше това, което ще стане храната, ако е била добра и е отишла в рая на

храните.

Това не беше просто ядене, беше цяло шоу. Беше пълно с купчини

зеленина и огромни аранжименти от цветя. Тук там грамадни прозрачни

скулптури се мъдреха като крайъгълни камъни в този пейзаж от храна.

Тифани се пресегна и докосна един блестящ петел. Беше от лед, влажен

под пръстите й. Имаше и други ... весел дебелак, купа плодове, всичките

изрязани от лед, лебед...