Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

За миг Тифани почувства изкушение. Изглежда беше минало доста

време, откакто беше нещо. Но пък беше толкова очевидно, че храната

изобщо не е храна. Това беше примамка. Все едно и казваше: "Здравей, малко детенце. Изяж ме."

Почвам да му хващам цаката, помисли си Тифани. Добре, че

създанието не е сетило за сирене...

... И ето ти го сиренето. Внезапно се оказа, че сиренето винаги си е

било тук .

Тя беше виждала картинки на много различни видове сирена в

Алманаха. Биваше я да прави сирене и винаги се беше чудила какъв ли

вкус имат другите сирена. А тук имаше чуждестранни сирена със странни

имена като Камънбррр, Пикантна Мочарела, Размазан, Брей с

Аристократична плесен и легендарното Ланкърско Синьо, което трябваше

да бъде заковавано за масата, за да не напада другите сирена.

Само мъничко вкусване сигурно няма да навреди. Не е същото като

да ядеш, нали? Все пак, тя се контролираше, нали? Нима не беше прозряла

съня? Така че няма да има никакви последствия, нали? И... що за

изкушение може да е това за когото и да е, точно пък сирене ... Добре де, сънтутникът е добавил сиренето, веднага щом тя помисли за него, обаче...

Тя вече държеше нож за сирене. Не помнеше да го е взимала.

Капка студена вода капна на ръката й. Това я накара да погледне най-

близката блестяща ледена скулптура. Сега тя беше пастирка, с рокля, все

едно е натъпкала дисаги в нея, и голямо боне. Тифани беше сигурна, че

когато я погледна преди, беше лебед.

Гневът се върна. Без малко да я направят на глупачка! Тя погледна

ножа за сирене и му каза:

- Стани меч!

Макар че сънтутникът правеше съня, все пак тя беше тази, която

сънува. Тя беше истинска. Част от нея не спеше.

Нещо издрънча.

- Поправка, - каза Тифани - Стани меч, който да не е толкова тежък.

Този път нещото вече можеше да се използва.

Нещо в зелената украса зашумоля и от там се подаде червенокоса

глава.

- Псът, - прошепна тя. - Не ручай ора-да-уврите!

- Малко закъсня!

- Епа гявол си е тоя дърт сънтутник, дето се разправяш с него тук, -

каза Роб Секигоопрай. - Не сакаше да ни пусне в съньо, доде не земеме

подходящо облекло.

Той излезе, изглеждайки много смутен в черен костюм с папийонка.

Чу се още шумолене и другите пиктсита се измъкнаха от зелената украса.

Изглеждаха малко като червенокоси пингвини.

- Подходящо облекло ли? - зачуди се Тифани.

- Епа да, - каза Прост Уили, който имаше парче маруля на главата си.

- И тея панталони мънечко ме стегат отдоле, да ти кажем я.

- Мерна ли го вече шашкънино? - попита Роб Секигоопрай.

- Не! Много е претъпкано!

- Ей са че ти помогнем да го видиш, - каза Роб Секигоопрай. -

Нещото не мой се крие, ако си току до него. Ма да внимаваш! А си

помисли, дека че му джаснеш едно, не се знай що че опита. Ха се

разпръснете, момци, и се престорете, че се забавлявате.

- Кво? Имаш предвид да се напием, и да се бием, и таквоз? - не

повярва Прост Уили.

- Кривънци, не мо'ем да повервам, - завъртя очи Роб Секигоопрай, -

Не ма, ахмак с ахмак! Това е тузарско парти бе! Туй че рече да водите

светстки разговори и да се смесювате с тълпата.

- Ааа, я съм прочут смесювач! Нема дори да вденат, че сме тук! -

въодушеви се Прост Уили. - Айде!

Дори насън, дори на изискан прием, Нак Мак Фийгъл знаеха как да

се държат. Щурмуваш лудо и крещиш ... любезно.

- Убаво временце за туй време на годината, нали, бе тъпанар?

- Ей, овнешка главо, нечеш ли да подадеш пържени картофки на

старото другарче?

- Да не поверваш колко божествено се представя тоя банд!

- Ха позапържи ми повече хайверо бе!

Имаше нещо сбъркано в тълпата. Никой не се паникьоса нито се

опита да избяга, каквато със сигурност би била правилната реакция на

нашествие от фийгъли.

Тифани тръгна отново през множеството. Маскираните хора не и

обръщаха никакво внимание. Защото бяха хора за фон, също както бяха за

фон дърветата в гората, помисли тя. Тя прекоси залата до една двукрилна

врата и я отвори. Там нямаше нищо, освен чернота.

Така значи ... единственият изход беше да намери сънтутника. Не че

очакваше нещо друго. Той можеше да е навсякъде. Можеше да е зад маска

или да е някоя маса. Можеше да е всичко.

Тифани се взря в тълпата. И тогава видя Роланд.

Той седеше сам на една маса. Тя беше отрупана с храна и той беше

хванал лъжица в ръка. Тя притича и я блъсна на пода.

- Къде ти е умът? - скара му се тя, дърпайки го да стане. - Да не