Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

бяха задържали Варовитище толкова време като гледаха да не си

променят становището за каквото и да е със стотици години. Та той

седеше и слушаше и потропваше с пръсти по масата и се вглеждаше в

лицата на хората и изобщо се държеше като човек седнал на нажежен

стол.

Тифани беше на първия ред. Тя беше там, когато той започна да

изрича присъдата си, пълна с “ъъъ” и “ами”, мъчейки се да не каже това, което знаеше, че трябва да каже и така, докато не се отвори вратата

от задната страна на залата и не влязоха овчарските кучета Гръм и

Мълния.

Те минаха по пътеката между редовете пейки и клекнаха току пред

Барона, гледайки го с ясни, внимателни очи.

Само Тифани се озърна назад по пътеката. Вратата все още беше

едва едва открехната. И тя беше твърде тежка за да я отвори дори и

много силно куче. И тя мярна как някой надзърта през процепа.

Баронът спря и зяпна. И той също погледна към другия край на

залата.

И после, след още малко време, той бутна настрани книгата със

законите и рече: “Изглежда ще трява да го направим по друг начин”.

И наистина имаше такъв друг начин, състоящ се преди всичко в

това, хората да обръщат малко повече внимание на г-ца Робинсън. Не

беше съвършен този начин и не всички останаха доволни, но свърши

работа.

Когато съдът свърши, Тифани усети мириса на Веселия Моряк пред

вратата на залата. И си помисли за кучето на Барона. “Запомни този

ден” беше казала Баба Болежкова и още: “Някой ден и аз ще дойда с

тъжба”.

Бароните от време на време имат нужда от напомняне...

- Кой ще говори за теб? - попита на глас Тифани.

- Да говори за мен ли? - изви вежди Кралицата.

А Третият Акъл на Тифани каза: Гледай й лицето като е нервна.

- Няма кой, нали? - каза Тифани

отстъпвайки - Има ли някой, на когото да си

сторила добро? Някой, който да каже, че си

нещо повече от крадла и изнудвачка? Защото

си точно такава. Ти имаш... ти си точно като

сънтутниците, имаш си само един трик...

И ето. Сега можеше да види онова,

което беше забелязал Третият Акъл. За миг

лицето на Кралицата беше премигнало .

- А това не е твойто тяло, - не я

оставяше на мира Тифани - Това е само за

пред хората. Не е истинско. То е като всичко

останало тук, то е кухо и празно...

Кралицата се впусна напред и я

шамароса много по-силно, отколкото би било

редно да може един сън. Тифани тупна на

мъха, а Уентуърт се изтърколи крещейки

"Иска-ам да аа-каам!"

Добре, каза Третият Акъл на Тифани.

- Добре ли? - продума на глас Тифани.

- Кое да е добре? - не разбра Кралицата.

Да, каза Третият Акъл на Тифани, защото тя не знае, че можеш да

имаш Трети Акъл, и защото ръката ти е само на някоя друга педя от

тигана, а пък такива като нея не понасят желязо, нали? Тя е ядосана. А ти я

накарай да побеснее, та да не може да мисли. Засегни я.

- Ти само си живуркаш тук, в страна скована от зима, и само

бленуваш за лято, - каза Тифани - Нищо чудно, че Кралят си е тръгнал.

За миг Кралицата застина, подобно на прекрасна статуя, на каквато

тя толкова приличаше. И сънят отново премигна и на Тифани и се стори, че вижда нещо. Не беше много по-високо от нея, почти човекоподобно, леко похабено и, поне за миг, изглеждаше шокирано. В следващия момент

Кралицата беше пак тук, висока и яростна и тя си пое дълбоко въздух и...

Тифани грабна тигана и замахна докато се претърколи накъм краката

и. Уцели само крайчеца на високата фигура, но Кралицата затрептя като

мараня над нагорещен път и изпищя.

Тифани не изчака да види какво ще последва, а отново награби брат

си и побягна надолу през тревата покрай странните образи озъртащи се

натам, откъдето се чуваше гневът на Кралицата.

Сега вече през не хвърлящата сенки трева се раздвижиха сенки.

Някои от хората - онези смехотворните, които изглеждаха като излезли от

книжката с прегъващи се листчета, си промениха облика и се впуснаха

след Тифани и врещящото и братче. От другата страна на поляната се дочу

бръмчене. Двете грамадански твари, които Роланд беше нарекъл Женища

Земни Пчели тъкмо излитаха, мъничките им крилца невидими от бързото