Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

замахване.

Някой я сграбчи и я избута сред тревата. Беше Роланд.

- Сега можеш ли да се измъкнеш оттук? - попита настоятелно той със

зачервено лице.

- Ъ... - започна Тифани.

- Тогава по добре бягай, - каза и той - Дай ръка. Айде!

- Ти знаеш ли изхода оттук? - попита задъхано Тифани, докато се

шмугваха през едни гигантски маргаритки.

- Не, - също тъй задъхано отговори Роланд - Няма такъв. Нали видя

... сънтутниците отвън ... това е един наистина як сън...

- Тогава защо бягаме?

- За да не и стоим ... на пътя. Ако ... се спотайваш достатъчно време

... Снибс казва, че тя ... забравя...

Не мисля, че ще ме забрави скоро, помисли си Тифани.

Роланд беше спрял, но тя си издърпа ръката и хукна нататък с

онемелия от изненада Уентуърт вкопчен в нея.

- Къде отиваш? - извика след нея Роланд.

- Аз наистина не ща да съм на пътя и!

- Върни се! Бягаш на обратно!

- Не! Бягам си право напред!

- Но това е сън! - изкрещя Роланд, този път по-силно, защото я

настигаше - Връщаш се право...

Тифани изскочи на поляна...

... на поляна та .

Женищата Земни пчели кацнаха от двете и страни, а Кралицата

излезе напред.

- Знаеш ли, - рече и тя - Наистина очаквах повече от теб, Тифани. А

сега ми върни момчето, а аз ще си помисля какво да те правя.

- Този сън не е голям, - измънка някъде зад нея Роланд - Ако отидеш

твърде надалеч, в крайна сметка се озоваваш в средата...

- Бих могла да ти направя сън по-малък и от самата теб, - каза и мило

Кралицата - Това може да е доста болезнено!

Цветовете бяха по-ярки. Звуците бяха по-силни. Освен това Тифани

можеше да подуши нещо, което беше странно, тъй-като досега тук изобщо

нямаше миризми.

Беше остра и горчива миризма, каквато не можеше да се забрави.

Миризмата на сняг. А отвъд жуженето на насекомите из тревата тя дочу

почти недоловим глас:

- Кривънци! Не мо'ем да намерим пътьо!

Глава 11

Събуждане

От другата страна на поляната, където онзи човек трошеше лешници, беше останал един последен лешник, голям до кръста на Тифани. И той

леко помръдваше. Трошачът замахна към него с чука, той обаче се

оттърколи настрани.

Я виж какво си имаме в действителност... каза си Тифани и се засмя.

Кралицата я изгледа озадачено.

- Нещо смешно ли има? - изсумтя тя - Какво точно намираш за

смешно? Нещо в цялата ситуация да е забавно?

- А, хрумна ми една забавна мисъл, - отговори Тифани.

Кралицата я зяпна, както правят хората без чувство за хумор, когато

се натъкнат на подхилване. Не си особено умна, помисли си Тифани.

Никога не ти е трябвало да си. Всичко каквото си поискаш може да си го

вземеш само като си помечтаеш за него. Ти вярваш в сънищата си, поради

което не ти е нужно да мислиш .

Тя се обърна и прошепна на Роланд:

- Строши лешника! Не се тревожи за мене, ами строши лешника!

Момчето я изгледа с празен поглед.

- Какво му каза? - сопна се Кралицата.

- Казах му сбогом, - отвърна Тифани, притискайки към себе си

братчето си - Каквото и да правиш, няма да предам брат си!

- Знаеш ли, какъв цвят са вътрешностите ти? - попита Кралицата.

Тифани безмълвно поклати глава.

- Добре, ей сега ще научиш, - сладко-сладко и се усмихна Кралицата.

- Не си достатъчно могъща за такова нещо, - заяви Тифани.

- Да знаеш, права си, - рече Кралицата - Подобна физическа магия

действително е много трудна. Но мога да те накарам да си мислиш , че съм

ти сторила най-... ужасните неща. И това, малката ми, е всичко, което ми

трябва. Искаш ли да молиш за милост сега? После може и да не можеш.

Тифани помълча някое време и после каза:

- А, не. Май няма да ти се моля.

Кралицата се надвеси над нея. Сивите и очи изпълниха света на

Тифани, когато тя каза:

- Хората тук дълго ще помнят това.

- Да се надяваме, - промълви Тифани и добави - Стро-ши лешника.

За момент кралицата отново изглеждаше озадачена. Не я биваше да

се оправя с внезапни промени.

- Какво? - извика тя.

- Ъ? А да... разбира се, - измънка Роланд.

- Какво му каза? - настоя Кралицата, докато момъкът се втурна

накъм мъжа с чука.

Тифани я срита по пищяла. Такова нещо не отиваше на една вещица.

Толкова приличаше на работа на осемгодишна, че на Тифани и се прищя

да беше измислила нещо друго. От друга страна тя имаше солидни

ботуши, а и ритника си го биваше.

Кралицата я разтърси:

- Защо направи това? Защо не искаш да правиш каквото ти казвам?