Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

с нож.

- Тя... ъ ... казват, тя просела, но никой не й отварял и ъ... нощта беше

студена и... тя умря.

- И тя беше вещица, така ли?

- Всички казваха , че е вещица, - каза Тифани. Наистина не й се

говореше за това. На никого в селото не му се говореше за това. Нито пък

някой минаваше покрай развалините от колибата й в гората.

- Ти обаче не мислиш така, нали?

- Ами... - Тифани заусуква ръце - Знаете ли... Баронът имаше син.

Казваше се Роланд. Беше само на дванайсет години, струва ми се. Та той

отишъл да язди в гората миналото лято и кучетата му се върнаха без него.

- Госпожа Снапърли в тази гора ли живееше? - попита мис Тик.

- Да.

- И хората мислят, че тя го е убила? - каза мис Тик и въздъхна -

Сигурно си мислят, че го е опекла в печката си или нещо такова.

- Никой не е казал нищо такова, - отговори Тифани - Но да, мисля, че

хората са си го мислили.

- А конят му намери ли се? - попита мис Тик.

- Не. Което е странно, защото ако се мернеше където и да е по

хълмовете, хората щяха да забележат...

Мис Тик сви ръце, изсумтя и се усмихна с усмивка лишена от

каквото и да е хумор:

- Не е трудно да се обясни. Госпожа Снапърли ще да е имала

наистина голяма пещ, а?

- Не, печката беше наистина съвсем малка, - отвърна Тифани - само

двадесет и пет сантиметра в дълбочина.

- Обзалагам се, че госпожа Снапърли не е имала зъби и си е говорила

сама, нали? - продължи мис Тик.

- Да. И котка имаше. И беше кривогледа, - каза Тифани и после

всичко се изля наведнъж – И след като той изчезна, те отидоха до колибата

и гледаха в печката и ровиха в градината й и мятаха камъни по старата й

котка, докато котката не умря и я изкараха от къщата и струпаха всичките

й стари книги по средата на стаята и изгориха всичко до основи и всички

казваха, че тя е стара вещица.

- Изгорили са книгите, – каза мис Тик с равен глас.

- Защото те казаха, че в тях имало старинни писмена и картини на

звезди, – каза Тифани.

- А когато ти отиде да погледнеш, имаше ли? – попита мис Тик.

Тифани внезапно изтръпна.

- Откъде знаеш?

- Бива ме да слушам. Та имаше ли?

Тифани въздъхна.

- Да, следващия ден аз отидох до колибата и някои страници, нали

знаете, бяха изхвърчали заради горещината и аз намерих парче от една от

тях и там имаше старинни букви и златни и сини кантове. И аз погребах

котката й.

- Погребала си котката?

- Да! Все някой трябваше да го направи! – извика разпалено Тифани.

- И си измерила печката, – продължи мис Тик – Знам, защото току

що ми каза размера й.

И, добави наум мис Тик, ти измери супените чинии. На какво ли съм

попаднала?

- Да де. Измерих я. Мислих си... та тя беше мъничка! И ако тя е

могла да омагьоса момче и цял кон, то защо не е омагьосала хората, които

дойдоха за нея? Това е съвсем безсмислено ... !

Мис Тик и даде знак да замълчи и попита:

- И какво стана после?

- После Баронът каза никой да си няма работа с нея. Той каза, че

всяка вещица намерена тъдява ще бъде вързана и хвърлена във вира. Ъ, ти

май си в опасност, – добави тя колебливо.

- Аз мога да отвързвам възли със зъби и имам Златна грамота по

Плуване от Куирмския Пансион за благородни девици, – успокои я мис

Тик – Струваха си всички онези упражнения по гмуркане в басейна с

дрехи.

После тя се наведе напред и продължи:

- Дай да позная какво се е случило с госпожа Снапърли. Тя е

изкарала някак лятото, докато не заваля сняг, нали? Крала е храна от

плевните и може би някои жени са й оставяли храна на задния вход, когато

мъжете им не са били наблизо, нали? Предполагам, че по-големите

момчета са мятали разни неща по нея.

- Откъде знаете всичко това? – попита Тифани.

- Не е нужно голямо въображение, повярвай ми. И тя не беше

вещица, нали?

- Мисля, че беше просто болна стара жена и че не беше нужна на

никого и че малко миришеше и изглеждаше странно, понеже нямаше зъби,

– отговори Тифани – Тя изглеждаше точно като вещица от приказките.

Всеки с половин акъл можеше да види това.

- Да. Но понякога е толкова трудно да се намери половин акъл, точно

когато ти трябва, – въздъхна мис Тик.

- Не можеш ли да ме научиш на каквото трябва, за да бъда вещица? –

попита Тифани.

- Кажи ми, защо все още искаш да станеш вещица, като имаш

предвид това, което се случи с госпожа Снапърли?

- За да не се случват и друг път такива неща, – отговори Тифани.

Тя дори е погребала котката на старата вещица, помисли си мис Тик.