Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

Що за дете е това?

- Добър отговор. Някога от теб може да излезе сериозна вещица, –

каза тя – Само че аз не уча хората да бъдат вещици. Аз уча хората за

вещиците. Вещиците се учат в специално училище. Аз само им посочвам

пътя, ако те стават за нещо. Всяка вещица си има особени интереси, а аз

обичам децата.

- Защо?

- Защото те по-лесно се събират в печката.

Но Тифани не се изплаши, а само се раздразни.

- Никак не беше мило да се каже това, – отбеляза тя.

- Хубаво, но вещиците не е нужно да са мили, – отвърна мис Тик и

измъкна изпод масата голяма черна торба. – Радвам се да видя, че

внимаваш.

- Наистина ли има училище за вещици? – попита Тифани.

- В известен смисъл, да, – отговори мис Тик.

- Къде?

- Съвсем наблизо.

- Вълшебно ли е?

- Много вълшебно.

- Приказно място ли е?

- Няма друго като него.

- Мога ли да отида там с магия? Ще се яви ли, да речем, еднорог да

ме откара там?

- Защо пък еднорог? Еднорогът не е нищо повече от голям кон с

нещо на края. Няма какво да му се прехласваш, – каза мис Тик и добави –

Досега ми дължиш едно яйце, моля.

- Къде точно мога да намеря това училище? – попита Тифани, давайки й яйце.

- А. Това май е въпрос за кореноплод. Два моркова, моля.

Тифани й ги даде.

- Благодаря. Готова ли си? За да намериш училището за вещици иди

на близките височините, качи се на върха, отвори очи и ... – мис Тик се

поколеба.

- Да?

- ... и пак отвори очи.

- Но... – започна Тифани.

- Имаш ли още яйца?

- Не, но...

- Значи дотук с образованието. Обаче аз имам да те питам един

въпрос.

- Имаш ли яйца? – попита изведнъж Тифани.

- Ха! Да си видяла нещо друго на реката, Тифани?

Тишината внезапно изпълни палатката. Звукът от неправилно

произношение и хаотична география се просмукваше отвън докато Тифани

и мис Тик се гледаха право в очите.

- Не, - излъга Тифани.

- Сигурна ли си? – попита мис Тик.

- Да.

Те продължиха състезанието по взиране. Но Тифани можеше да

победи и котка в тази дисциплина.

- О, ясно , – каза мис Тик и отмести поглед – Много добре. В такъв

случай, моля те, кажи ми... като спря пред моята палатка преди малко ти

каза “Аха” по един, както ми се струва, самодоволен начин. Та дали си си

мислела: «Това е странна малка черна палатка с тайнствена малка табела

на вратата, така че влизането в нея може да е начало на приключение», или

пък си си мислела: «Това може да е палатката на някоя зла стара вещица, каквато хората са си мислили, че е госпожа Снапърли, та тя ще ми направи

някаква ужасна магия щом вляза?» Всичко е наред, вече може да спреш да

се взираш. Очите ти са се насълзили.

- Мислих си и двете неща, – примигна Тифани.

- Но все пак влезе. Защо?

- За да разбера.

- Добър отговор. Вещиците са любопитни по природа, – мис Тик се

изправи – Е, трябва да вървя. Надявам се, че ще се видим отново. Ще ти

дам обаче един безплатен съвет.

- Ще ми струва ли нещо?

- Какво? Току що ти казах, че е безплатен!

- Да, но баща ми казва, че безплатният съвет често се оказва скъп, –

възрази Тифани.

Мис Тик изсумтя:

- Да кажем, че този съвет е безценен. Слушаш ли?

- Да.

- Добре. Значи... ако вярваш в себе си...

- Да?

- ... и ако държиш на мечтите си...

- Да?

- ... и ако следваш звездата си...

- Да?

- ... пак ще те надвият хора, използвали тяхното време да работят

здраво и да учат и които не са били толкова мързеливи. Довиждане.

Палатката стана като че по-тъмна. Беше време за напускане. Тифани

се озова обратно на мегданя, където другите учители си прибираха

сергиите.

Тя не се огледа. Знаеше достатъчно, че да не се оглежда. Или щеше

да завари палатката пак там, което щеше да е разочароващо, или тя щеше

да е тайнствено изчезнала, което пък щеше да е обезпокоително.

Насочи се към вкъщи и се зачуди, дали не е трябвало да спомене

малкото червенокосо човече. Не го беше споменала поради куп причини.

Сега тя не беше съвсем сигурна, че ги е видяла; имаше чувството, че те

всъщност не биха искали тя да ги види. И не беше зле мис Тик да не знае

нещо. Да. Това беше най-добрата част. Мис Тик беше нещо твърде умна, поне според Тифани.

По пътя към вкъщи тя се изкачи на Арканския хълм, който беше току

до селото. Той не беше много голям, беше по-малък дори от баирите край

чифлика, да не говорим за планините.

Хълмът беше по-... по-обитаем. На върха имаше равно място, където