нямаше да бъде принцеса, не искаше да бъде дървар, така че й оставаше да
бъде вещица и да разбира нещата, също като Баба Болежкова...
- Коя е Баба Болежкова? – попита един глас.
Коя беше Баба Болежкова? Хората тепърва ще започнат да се
питат. А отговорът беше, че Баба Болежкова беше, че я имаше. Винаги я
беше имало. Животът на всички Болежкови като че се въртеше все около
Баба Болежкова. Долу в селото се вземаха решения, вършеха се неща, животът течеше все с едно наум – че Баба Болежкова беше в овчарската
си къщичка на колела из хълмовете и бдеше.
Тя беше мълчанието на хълмовете. Може би затова харесваше
Тифани по своя си странен въздържан начин. Големите й сестри бяха
бъбриви, а Баба не обичаше шума. Тифани не шумеше когато беше горе на
колибата. Просто й харесваше да е там. Тя гледаше как ястребите
летят и слушаше шума на тишината.
Там горе си имаше шум. Звуци, гласове, животински крясъци се
носеха из пустошта, някакси правейки тишината по-дълбока и
многообразна. А Баба Болежкова се увиваше в тази тишина и оставяше
място и за Тифани. Долу в чифлика винаги имаше твърде много хора и
твърде много шетня. Там не оставаше време за тишина. Не оставаше
време за вслушване. Но Баба през цялото време мълчеше и слушаше.
- Какво? – сепна се Тифани.
- Току що каза “Баба Болежкова през цялото време ме слушаше”, –
каза мис Тик.
Тифани преглътна.
- Мисля, че баба ми беше малко нещо вещица, - каза тя с оттенък на
гордост.
- Така ли? Откъде знаеш?
- Е, вещиците могат да кълнат хората, нали? – каза Тифани.
- Така казват, – отвърна дипломатично мис Тик.
- Е, татко казва, че небето се е посинило от проклетисването на Баба
Болежкова.
Мис Тик въздъхна.
- Да, но проклетисването, ами, проклетисването то не е като
истинското проклинане . Проклетисването е, нали разбираш, нещо като
"пусто да опустее" или "да му се не види". Докато проклинането е по-скоро
нещо като “Носът ти да гръмне и ушите ти да изхвърчат, дано”.
- Мисля, че попържането на Баба беше нещо повече, – отсече Тифани
– А и тя говореше с кучетата си.
- И какви неща им е казвала? – попита мис Тик.
- О, неща като тук и чиба и а така, – каза Тифани – И те винаги
правеха, каквото тя им кажеше.
- Та това са просто овчарски команди, – каза снизходително мис Тик
– Вещерството не е точно това.
- Да, ама това все пак ги прави нейни спътници, нали? - отвърна
Тифани, почвайки да се нервира – Вещиците си имат животни, с които
говорят и които се наричат спътници. Като твоя жабок тук.
- Аз не съм спътник, – обади се глас изсред хартиените цветя – Аз
само временно я съпровождам.
- И тя разбираше от всички видове билки – настояваше Тифани. Баба
Болежкова трябваше да излезе вещица, дори да се наложеше Тифани да се
кара за това цял ден. – Тя можеше да изцери всичко. Баща ми казваше, че
тя може да накара и курбан да стане и да заблее, – Тифани сниши глас – Тя
можеше да възкресява агнета ...
През пролетта и лятото Баба Болежкова не можеше да бъде
видяна вкъщи. Повечето време тя нощуваше в старата къщичка на
колела, която можеше да се мести след стадата. Но Тифани за пръв път
я беше видяла в чифлика да коленичи пред огъня и да слага мъртво агне в
голямата черна пещ.
Тифани не спря да пищи. А баба я взе нежно макар и малко неловко в
скута си я нарече "моята малка джигит" докато отдолу от пода двете й
овчарски кучета Гръм и Мълния я зяпаха с кучешко изумление. Баба не
беше много в свои води с деца, защото децата не блееха.
Когато Тифани престана да пищи, просто защото й беше свършил
въздухът, Баба я остави на черджето и отвори печката и Тифани видя
как агнето излезе оттам живо.
Когато Тифани попорасна малко, тя разбра, че "джигит" значи
двадесет на Ян Тан Тетера7 - старинния броячен език на овчарите от
Варовитище. Старите хора още го използваха като брояха неща, които
смятаха за по-специални. Тифани беше двадесетата внучка на Баба
Болежкова.
Като порасна още малко, тя научи и всичко за сгряващата пещ, която никога не загряваше повече, отколкото трябва за сгряване. Майка
й оставяше тестото да втасва в нея, а котаракът Плъхарко понякога
спеше в нея, ако може върху тестото. Това беше просто място за
Читать дальше