Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

съживяване на слабо агне, родено направо върху снега и полумъртво от

студ. Такава беше цаката. Никаква магия нямаше. Но по онова време то

си беше магия. И не преставаше да бъде магия, само като научиш как

става.

- Добре, но това не е точно магия. - отново разруши магията мис Тик

- Всъщност не е нужно да имаш вещици сред предците си, макар че и това

помага, заради наследствеността.

- Като с талантите ли? - повдигна вежда Тифани.

- В известен смисъл. Само че аз имах предвид, да речем, островърхите шапки. Ако може да наследиш островърха шапка от баба си, това спестява много разходи. Много трудно се намират, особено

достатъчно здрави да издържат пряко попадение на селска къща8. Госпожа

Болежкова имала ли е нещо такова?

- Не мисля. - отговори Тифани. - Тя изобщо не носеше шапки, освен

когато беше много студено. Тя имаше качулка от стар чувал за зърно. Това

...ъ... брои ли се?

За пръв път лицето на мис Тик поомекна:

- Вероятно, вероятно. Имаш ли братя и сестри, Тифани?

- Имам шест сестри. Аз съм най-малката. Повечето вече не живеят с

нас.

- Докато не престана да бъдеш най-малката, когато се появи малкото

ти сладко братче, - поде мис Тик - Единственото момче. Хубава изненада

трябва да е било.

Внезапно леката усмивка на мис Тик се стори леко досадна за

Тифани.

- Откъде знаеш за брат ми?

Усмивката на мис Тик се стопи. Много будно дете.

- Само предполагах, - промълви тя. Никой не обича да си признава, че е шпионирал.

- Пъсихология ли използваш върху мен? - разпали се Тифани.

- Мисля, че имаш предвид психология, - поправи я мис Тик.

- Както и да се нарича. Мислиш, че не го харесвам, защото

родителите ми вдигат много шум за него и го глезят ли?

- Е, мина ми през ума, - каза мис Тик и престана да се безпокои за

шпионирането - Това което ме накара да се замисля беше, че ти го

използва за стръв за чудовища.

- Той е жива досада, - викна Тифани - Отнема ми цялото време и все

трябва да бдя над него и постоянно хленчи за бонбонки. Впрочем, -

продължи тя - трябваше да мисля бързо.

- Така си е, - съгласи се мис Тик.

- Баба Болежкова щеше да направи нещо относно чудовищата в

нашата река, - продължи Тифани, пренебрегвайки последните думи - Дори

ако са от приказка.

И също така тя щеше да направи нещо за каквото стана с госпожа

Снапърли - добави тя наум. Тя щеше да се застъпи и хората щяха да

слушат... Те винаги слушаха, когато Баба заговореше. Говори заради тези, които нямат глас - така казваше тя.

- Добре, - каза мис Тик - Тя щеше. Вещиците се оправят с нещата. Ти

каза, че там, където Джейни изскочи от реката е много плитко. И всичко

стана замъглено и трептящо, нали? Имаше ли шептание?

Тифани грейна в усмивка.

- Да, определено имаше!

- Ох, лошо.

- Аз мога ли да го спра?

- А това ме впечатли, - каза мис Тик - Ти каза: "Аз мога ли да го

спра?", а не "Може ли някой да го спре?" нито даже "Можем ли да го

спрем?" Това е добре. Ти поемаш отговорност. Добро начало. И

хладнокръвието го запазваш. Обаче, не, ти не можеш да го спреш.

- Ама аз напердаших Зеленозъбата Джейни!

- Извади късмет, - рече мис Тик - Повярвай ми, и по-лоши неща от

нея може да ,има, както е тръгнало. Смятам че тук предстои масирано

нашествие и, колкото и да сме умни, мойто момиче, нямаш повече шансове

от агне в снежна нощ. Но не се безпокой. Ще се опитам да намеря помощ.

- Каква, от Барона ли?

- Хубава работа, не. Каква полза от него?

- Но той ни защитава - каза Тифани - Майка ми казва така.

- Така ли? - усъмни се мис Тик - И от кой ли? Исках да кажа от кого?

- Е, от ... ами от нападения сигурно. От други барони, както казва

баща ми.

- Той голяма войска ли има?

- Ами ... ъ ... той има сержант Робъртс и Кевин и Невил и Тревър, -

каза Тифани - Всичките ги познаваме. Те най-вече пазят замъка.

- Някой от тях да има магични сили? - попита мис Тик.

- Веднъж видях Невил да прави фокуси с карти.

- Чудесно за купон, но може би няма да е от голяма полза дори срещу

нещо като Джейни, - отбеляза мис Тик - Няма ли др... Няма ли тук някаква

вещица?

Тифани се поколеба.

- Старата госпожа Снапърли, - каза тя най-накрая. О, да. Тя живееше

сам сама в странна колиба, точно така...

- Хубаво име, - каза мис Тик - Обаче не мога да кажа, че съм го

чувала досега. Къде е тя?

- Тя умря в снега тая зима, - промълви бавно Тифани.

- А сега ми кажи това, което не ми казваш, - рече мис Тик, остро като