Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

не растеше нищо и Тифани знаеше едно предание за герой, който веднъж

се е бил тук с дракон9 и кръвта на дракона попарила земята. Имаше и друго

предание, че под хълма имало съкровище, пазено от дракон, а пък според

друго предание там бил погребан крал в броня от чисто злато. Много

предания имаше за този хълм; чудно как самият хълм не бе потънал под

тежестта им.

Тифани стоеше на голата почва и се оглеждаше. Можеше да види

селото и реката и чифлика Дома и замъка на Барона, а оттатък полята, които познаваше се виждаха сиви гори и пущинаци.

Тя затвори очи и пак ги отвори. И примигна и отново ги отвори.

Нямаше вълшебна врата, нито се разкри скрита сграда, нито каквито

и да е странни знаци.

Само дето за миг въздухът забуча и замириса на сняг.

Като се прибра вкъщи тя погледна в речника за “масиран”. Значеше

“засилен, с повишена активност, който е съсредоточен на едно място, като

масирана атака”.

Масирано нашествие, беше казала мис Тик.

Малки невидими очи сега се взираха в Тифани от полицата...

Глава 3

На лов за бабаяга

Мис Тик си свали шапката, бръкна в нея и дръпна един канап. С

малко щракане и цъкане шапката прие формата на доста стара сламена

шапка. Тя събра хартиените цветчета от пода и внимателно накичи с тях

шапката.

Накрая каза:

- Пфу!

- Не можеш просто да оставиш детето ей така, – обади се жабокът от

масата.

- Как така?

- Тя определено има Първо Зрение и Втори Акъл. Това е много силна

комбинация.

- Тя си пада малко всезнайка, – отбеляза мис Тик.

- Точно така. Също като теб. Тя те впечатли, нали? Знам, че те

впечатли, защото беше доста гадна с нея, а ти винаги се такава с тези, които са те впечатлили.

- Искаш ли да те превърна в крастава жаба?

- Я да видим... – подметна саркастично жабокът – По-яка кожа, по-

голям ръст, възможността да ме целуне принцеса се увеличава на сто

процента... добре, защо не. Веднага като сте готова, мадам.

- Има и по-лоши неща от това да си жаба, – забеляза мрачно мис Тик.

- Опитай някой път, – не се впечатли жабокът – Както и да е, аз

определено я харесах.

- Както и аз, – каза рязко мис Тик – Чува значи тя, че стара жена е

умряла, защото тия идиоти са я мислели за вещица и решава тя да стане

вещица, за да не правят така друг път. Чудовище се втурва към нея от

реката, а тя го налага с тиган! Чувал ли си някога поговорката че “всяка

страна си намира вещицата”? Тук, обзалагам се, се случва точно това. Но

пък вещица на варовик ? Вещиците виреят на гранит и базалт, плътна яка

скала! Знаеш ли какво е варовикът?

- Ти ще ми кажеш.

- Това са черупките на милиарди и милиарди малки безпомощни

морски твари, умрели преди милиони години, – просветли го мис Тик –

Това са .... крехки кости. Меки. Калпави. Трошливи. Дори пясъчникът е по-

добър. Обаче... тя е израсла на варовик и е яка, а е и ръбата. Тя е родена

вещица. На тоя ... тебешир ! Което е невъзможно !

- Тя напердаши Джейни! – отбеляза жабокът – Момичето си има

талант!

- Може би, но и трябва и нещо повече. Джейни не е много умна. Тя е

само Забранително чудовище от първа степен. И тя сигурно се е чувствала

доста объркано в поток, когато обичайното й местообитание са застоялите

води. Има много, ама много по-лоши неща от нея.

- Какво имаш предвид под “Забранително чудовище първа степен”?

Никога не съм чувал да я наричат така, – поинтересува се жабокът.

- Освен че съм вещица, аз съм и учителка, – обясни мис Тик, докато

си нагласяше шапката – Следователно съставям списъци. Правя

класификации. Записвам нещата в пригледни таблици с два цвята мастило.

Джейни е едно от многото същества, изобретени от възрастните, за да не

смеят децата да ходят на опасни места, – тя въздъхна – Ех, ако хората

вземеха да помислят преди да измислят чудовища.

- Длъжна си да останеш и да й помогнеш, – каза жабокът.

- Тук аз практически нямам сила, – отвърна мис Тик – Казах ти вече.

От варовика е. И си спомни червенокосия човек. Нак Мак Фийгъл да я

заговори ! Да я предупреди ! Аз през живота си не съм видяла нито един от

тях! С тях на нейна страна, кой знае какво ще съумее тя?

Тя взе жабока в ръце и продължи:

- Сещаш ли се какво ще стане сега? Всичките неща, заключени в

старите приказки. Всичките онези причини да не се отклоняваш от

пътеката, да не отваряш забранената врата, да не казваш неправилната