Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

дума или да не разсипваш сол. Всичките измишльотини, от които децата

имат кошмари. Всичките чудовища изпод най-голямото легло в света. Има

място, където всички измишльотини са истински и сънищата са реални. И

ако никой не ги спре, те ще станат истински тук. Ако не бяха Нак Мак

Фийгъл, щях да съм наистина обезпокоена. При това положение ще се

опитам да докарам някаква помощ. Без метла това ще ми коства най-

малкото два дни!

- Не е честно да я оставяш сама с тях, – настоя жабокът.

- Тя няма да е сама. Ще има теб.

- Оу, – рече жабокът.

Тифани спеше в една стая с Финеса и Хана. Събуди се, когато ги чу

да идват и полежа със затворени очи, докато дишането им не стана

равномерно, което ще рече, че са засънували сънища за млади стригачи на

овце, свалили ризите си. Навън лятна мълния забляска по хълмовете и

затътна гръм...

Гръм и Мълния . Преди да разбере, че това са звукът и светлината на

бурята, тя ги знаеше като кучета. Овчарските кучета на Баба винаги бяха с

нея, под открито небе и под покрив. Видиш ги като бели резки в

далечината по торфа, а в следващия момент изведнъж се озоват задъхани

тук, с очи, неоткъсващи се от Бабиното лице. Половината кучета по

баирите бяха кутрета на Мълния, обучени от Баба Болежкова.

Тифани беше ходила със семейството си на големите Кучешки

прегледи. Всички овчари от Варовитище се събираха на тях и най-добрите

излизаха да покажат колко ги бива да работят с кучетата си. Кучетата

скупчваха овцете, разделяха ги, вкарваха ги в кошарите... а понякога се

втурваха и се счепкваха с други кучета, понеже и най-доброто куче си има

лоши дни. Но Баба никога не излизаше с Гръм и Мълния. Тя все се

облягаше на оградата с кучетата легнали пред краката и, гледаше

съсредоточено представянето и пуфкаше с калпавата си лула. И бащата на

Тифани каза, че след като всеки овчар покажеше как се оправят кучетата

му, съдиите ще погледнат нервно към Баба Болежкова за да видят какво

мисли тя.

Всъщност всички овчари гледаха нея. Баба никога не излизаше на

състезанията, защото самата тя беше състезанията. Ако Баба решеше, че си

добър овчар, ако кимнеше като излизаш на арената, ако пуфнеше с лула и

кажеше “а така”, то ти си героят на деня и цялото Варовитище е твое...

Когато Тифани беше малка и беше на Кърището с Баба, Гръм и

Мълния й бяха бавачки. Те лежаха и бдяха на няколко крачки от където тя

си играеше. И тя беше толкова горда, когато баба й разреши да ги използва

да събере едно стадо. Тя търчеше възбудено натам насам крещейки “Тук!”,

“Натам!” и “Давай!” и, о чудо, кучетата се справиха отлично.

Сега тя знаеше, че те щяха да се справят отлично, каквото и да

викаше тя. Баба само си седеше там пушейки лулата си и кучетата като че

четяха мислите й. Те се оставяха само на Баба Болежкова да ги командва...

След малко бурята утихна и зашумоля лек дъжд. По някое време

котаракът Плъхарко отвори вратата и скочи в леглото. Плъхарко беше

голям, толкова едър, че чак се разтичаше. Той беше толкова тлъст, че на

всяка що годе равна повърхност само се разплуваше като голяма локва от

козина. Той мразеше Тифани, но никога не позволяваше на личните си

чувства да застанат на пътя му към едно топло местенце за спане.

Тя трябва да беше заспала, защото се събуди, когато чу гласовете. Те

изглеждаха много наблизо, но някак си бледи.

- Кривънци! Нема лошо да ка’еш “намери бабаягата”, ма оно ка’и ми

де да гледаме. Че они големанците, да ти ка’eм, са си лика прилика!

- Епа Не-съвсем-дребен Джорди дето беше за риба вика, дека она

била големо големо моме!

- Нема файда, я да ти речем! Че они сите са големи големи момета!

- Брей цървул с цървул! Секи знае, че бабаягите са съде с остри капи!

- Па она, като спи, не е ли бабаяга тогаз?

- Ей? – прошепна Тифани.

Настана тишина, изпълнена с дишането на сестрите й. Но някак си, тя не можеше да обясни как, това беше тишина от някой много внимаващ

да не вдигне шум.

Тя се наведе и погледна под леглото. Там нямаше нищо освен

нощното гърне.

Но малкия човек на реката говореше точно така.

Тя легна отново и се заслуша докато ушите й не я заболяха.

После се зачуди, какво ли ще да е това училище за вещици и защо

досега не го е видяла.

Тя познаваше всяка педя в околността на две мили околовръст. Най й

харесваше реката и вировете, където щуките се печаха на слънце над