Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

себе си парче канап...

- Аз винаги си нося парче канап! – вметна Тифани – Винаги ще

свърши работа.

- Хубаво. Но вещерството е нещо повече от канап. Вещицата намира

удоволствие в дребните подробности. Вещицата вижда отвъд нещата и

покрай нещата. Вещицата вижда повече от останалите. Вещицата знае къде

и кога е тя. Вещицата би видяла Зеленозъбата Джейни, – добави тя – Какво

се случи?

- Как разбрахте, че съм видяла Зеленозъбата Джейни?

- Аз съм вещица. Познай сама.

- Аз мисля...

- Да? – подкани я вещицата.

- Мисля, че сте ме чули да говоря с учителя.

- Правилно. Просто използвах ушите си, – каза мис Тик, без да

спомене нищо за паници с мастило. – Разкажи ми сега за чудовището с очи

големи като онзи размер чинии, които са двадесет сантиметра в диаметър.

Какво общо имат супените чинии?

- Чудовището е споменато в една книга с приказки, която имам, –

обясни Тифани – Там се казва, че Зеленозъбата Джейни има очи големи

като супени чинии. Имаше и картинка, но тя не беше добра. Така че аз

измерих една супена чиния, за да бъда точна.

Мис Тик подпря брадичка с ръце и се усмихна странно.

- Това беше правилно нали? – попита Тифани.

- Какво? О, да. Вярно. Ъ... да. Много ... точно. Давай нататък.

Тифани й разказа за борбата си с Джейни, макар че не спомена

Уентуърт, в случай че мис Тик си помисли нещо. Мис Тик слушаше

внимателно.

- Защо тиган? – запита по едно време тя – Би могла да намериш

някое дърво.

- Тиганът ми се стори някак по-добре.

- Ха! Така си е. Джейни щеше да те схруска, ако беше използвала

тояга. Тиганът е от желязо. Същества от този тертип не понасят желязо.

- Но това беше чудовище от книга с приказки! – каза Тифани – Какво

търси тя в нашата рекичка?

Известно време мис Тик се взираше в Тифани, а после попита:

- Защо искаш да бъдеш вещица, Тифани?

Всичко започна от «Книжица С Вълшебни Приказки За Доброто

Детенце». Всъщност може би то започна и от много други неща, но най-

вече от приказките.

Майка й й ги беше чела, когато тя беше малка, а после тя си ги

четеше сама. И във всяка приказка имаше все някаква вещица. Злата

стара вещица .

И Тифани се питаше: къде е доказателството ?

Приказките никога не казваха защо тя да е зла. Достатъчно беше да е

стара жена, сам-самичка, чудата на вид, да няма зъби. Достатъчно беше да

я нарекат вещица.

Като стана дума, книгата никога не даваше доказателства за

каквото и да е. Книгата може да разправя за “прекрасния принц”, ... но

дали той наистина е бил прекрасен или хората само са казвали така, защото

той е принц? Колкото до “момичето, толкова хубаво, колкото денят е ясен”

... добре де, ама кой ден? Та посред зима понякога почти нямаше светлина!

Приказките не искаха от теб да мислиш, а само да вярваш на каквото ти се

казва...

А там се казваше, че старата вещица живее сам-самичка в странна

колиба от курабийки или пък в къщичка която се разкарва натам насам на

кокоши крака, казваше се че вещицата може да говори с животните и да

прави магии.

Тифани знаеше само една стара жена, живееща сам-сама в странна

колиба...

Добре де, това не беше съвсем вярно. Но тя знаеше само една стара

жена, живееща в странна колиба, която си се движеше сама , и това беше

Баба Болежкова. И тя можеше да прави магии – магии за овце, и тя

говореше с животните и в нея нямаше нищо зло. Което доказваше , че на

приказките не може да се вярва.

А имаше и друга старица, за която всички казваха, че била вещица. И

след онова, което й се случи, Тифани си имаше едно... тоест много наум.

Във всеки случай тя предпочиташе вещиците пред нафуканите

хубави принцове и особено пред глупаво ухилените принцеси, които

нямаха акъл дори колкото буболечка. Те също имаха чудни златни коси, а

Тифани нямаше. Нейната коса беше кафява, най-обикновено кафяво.

Майка й казваше, че косата й била кестенява, но Тифани си знаеше, че тя е

кафява, кафява, кафява, също както и очите й. Кафяви като земята. А

имаше ли в книгите някакви приключения за хора с кафява коса и кафяви

очи? Не, не и не... русите и синеоки и червенокосите и зеленооки обираха

всички истории. Имаш ли кафява коса, може да си само слуга или дървар

или нещо такова. Или работничка в мандра. Е, това нямаше да го бъде, макар че тя си е добра със сиренето. Не можеше да бъде принц и никога