Deo: Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

другите!5

До пладне Тифани работи в мандрата. Сиренето си искаше работа.

На обяд имаше хляб и мармалад. Майка й й каза:

- Днес в селото идват учителите. Можеш да идеш ако си си свършила

работата.

Тифани се съгласи, че да, наистина, имало едно-две неща, за които тя

искала да научи нещо повече.

- Тогава вземи половин дузина моркови и едно яйце. Няма какво да

се говори, яйцето ще им дойде добре, на горкичките.

След обяда Тифани ги взе и отиде да получи образование за

стойността на едно яйце.

Повечето момчета от селото като пораснеха се заемаха с поминъка

на бащите си, или в краен случай с друг поминък някъде из селото, където

нечий друг баща можеше да ги учи. От едно момиче се очакваше като

порастне да стане нечия жена. От момичетата се очакваше също да могат

да четат и пишат, което се считаше за лека домашна работа твърде лабава

за момчета. Обаче всички усещаха, че има неща, които дори и момчетата е

добре да знаят, за да не си губят времето да се чудят за подробности като

“Какво има оттатък планините?” или “Защо ли дъждът пада от небето?”.

Всяко семейство в селото си купуваше Алманаха всяка година и това

даваше един вид образование. Той беше голям и дебел и отпечатан някъде

много далече и даваше куп подробности за неща като фазите на луната и

точното време за сеене на боб. Той съдържаше също по някое друго

пророчество за идещата година и споменаваше чужбински места с имена

като Клач и Хершеба. Тифани беше видяла в Алманаха рисунка на Клач.

Тя изобразяваше камила посред пустиня. Тя не би разбрала, че тези двете

неща са точно това, ако майка й не й беше казала. Та Клач беше тъкмо това

– камила в пустиня. Тя се чудеше дали няма и още нещо, но изглежда

никой не знаеше друго освен че “Клач = камила + пустиня”.

И точно там беше белята. Ако не намериш начин да го спреш, хората

ще продължат да задават въпроси.

Точно за това бяха учителите. Катуните им бродеха из планините

наред с калайджиите, бродещите налбанти, хората продаващи чудодейни

лекарства, амбулантните търговци, гледачките и всякакви други странници

продаващи неща, които на хората не им трябват всеки ден, но от време на

време се оказват от полза.

Те пътуваха от село на село и даваха уроци по много различни

предмети. Не се мешаха с другите странници и бяха много тайнствени с

опърпаните си роби и странните си квадратни капи. Използваха дълги

думи като “гофрирана ламарина”. Водеха нелек живот, изхранвайки се

само от уроци, давани на всекиго който би пожелал да слуша. Ако никой

не искаше да слуша, те оставаха на печен таралеж. Спяха под звездите, които учителите по математика можеха да броят, учителите по астрономия

да измерват, а учителите по литература да именуват. Учителите по

география се губеха в горите и падаха в трапове за мечки.

Хората обикновено се радваха да ги видят. Те обучаваха децата, колкото беше нужно да ги накарат да млъкнат, което в крайна сметка си

беше най-важното. Важно беше и да не забравиш да ги изпъдиш от селото

като падне нощта, та да не крадат пилци.

Днес ярките малки навеси и шатри бяха опънати на поляната край

селото. Зад навесите малки квадратчета бяха оградени от високи платнища

и зорко надзиравани от учителските чираци никой да не подслуша

Образованието без да си плати. Най-близката палатка си имаше табела на

която пишеше:

Гюграфийъ!

Гюграфийъ!

Гюграфийъ!

Само днес: сички усновни кунтиненти и укияни

ПРОМОЦИЙЪ сичко дето трябва дъ се знае зъ

ледниците!

Приемъ едно пени или Сички Усновни Зелинчуци!

Тифани беше чела достатъчно да знае, че на този конкретен учител, дори да беше факир по усновните кунтиненти, не би му повредила

помощта на човека от съседната палатка:

Чудесата на Пунктуацията и Правописа

1 – Абсолютно Сигурно Знание за Запетаята

2 – Окончателно Уредете Въпроса за О и У

3 – Разбулете Тайната на Апострофа

4 – Вижте Знака за Процент (за незначително

допълнително възнаграждение)

5 – Забавления с Кавичките

Приемам зеленчуци, яйца и чисти носени дрехи

Следващата сергия беше украсена със сцени от историята, най-вече

крале отсичащи главите на други крале и подобни подбрани моменти.

Учителят пред нея беше облечен в опърпана червена роба украсена със

заешка кожа, на шапкана си беше набол знаменца и имаше малък мегафон, който насочи към Тифани: