Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

бяха татковите шеги. Във всеки случай, те винаги са били оставащи на

мястото си Болежкови, никога не са били Бежкови.

Тифани не завари никого в кухнята. Майка й сигурно беше отишла

да занесе обяд на мъжете, които тая седмица стрижеха. Сестрите й Хана и

Финеса също ще да са там, да събират вълна и да се заглеждат по младите

момци. Те двете винаги имаха голям мерак да работят по време на

Стрижене.

Край голямата черна печка имаше лавица, която майка й още

наричаше Библиотеката на Баба Болежкова, понеже на майка й и

харесваше мисълта, че си имат библиотека. Всички останали я наричаха

Бабината лавица.

Лавицата беше мъничка и книгите се гушеха между буркан

кристализирал джинджифил и порцелановата пастирка, която Тифани

спечели на панаира, когато беше на шест години.

Имаше само пет книги ако не се брои големият дневник на чифлика, който според Тифани не можеше да се брои за истинска книга, понеже сам

трябва да си го пишеш. Първата книга беше Речникът. До него беше

Алманахът, който се сменяше всяка година. До него беше “ Болести по

овцете” , подута от белязките, наслагани в нея от баба й.

Баба Болежкова беше експерт по овцете, макар да казваше, че те са

“само чували кокали, очни ябълки и зъби, търсещи си само нови начини да

умират”. Другите овчари изминаваха мили да докарат стоката си да ги

излекува Баба от разни недъзи. Те казваха, че тя имала Усет, макар че тя

само казваше, че най-добрият цяр и за овце и за хора е малко терпентин и

добро проклетисване и някой ритник. Късове хартия със собствените

рецепти на Баба за овчи цярове се подаваха от цялата книга. Повечето

включваха терпентин, а някои включваха проклетисване.

До книгата за овцете имаше малко томче, озаглавено “Цветята на

Варовитище ” . Торфищата бяха пълни със ситни деликатни цветя като

иглики и тинтяви и още по-малки цветчета, които някак си успяваха да

преживеят пашата. На Варовитище цветята трябваше да са яки и хитри за

да оцелеят след овцете и зимните виелици.

Някой преди много време бе изрисувал цветни картинки на цветята.

На предния лист на книгата беше изписано със стегнат почерк “Сара

Дърташка”, което беше моминското име на Баба. Вероятно тя си е мислила, че Болежкова поне ще да е по-добре от Дърташка.

И последната книга беше “Книжица С Вълшебни Приказки За Доброто

Детенце ” .

Тифани стъпи на един стол и я смъкна. Запрелиства страниците, докато не намери каквото търсеше и известно време го гледаше

съсредоточено. После върна книгата на полицата, прибра стола на мястото

му и отвори шкафа с приборите за маса. Намери супена чиния, отиде до

чекмеджето, взе шивашкия метър на майка си и измери чинията.

- Ха – каза си тя – Двадесет сантиметра. Защо просто не си кажат

така?

Тя свали от пирона най-големия тиган, в който можеше да се

изпържи закуска за шест-седем души наведнъж, после взе малко бонбони

от буркана на дрешника и ги сложи в стара книжна кесия. Тогава, за

изумление на Уентуърт, тя го хвана за лепкавата ръка и го поведе обратно

към реката.

Там нещата изглеждаха съвсем нормално, но тя не се остави това да

я измами. Всичките пъстърви бяха избягали и птиците не пееха.

Тя намери място на брега на реката с храст с нужния размер. После

заби един клон в земята толкова здраво колкото можеше, току до водата, и

завърза на него кесията със бонбоните.

- Хайде на бонбонките, Уентуърт! – извика тя.

Тогава тя хвана тигана и тихичко се скри зад храста.

Уентуърт дотопурка до бонбонките и се опита да вземе кесията. Но

тя не помръдваше.

- Искам да-ъ пиш-кам ! – извика той, защото тази заплаха обикновено

сработваше. Дебелите му пръстчета чоплеха възлите.

Тифани внимателно наблюдаваше водата. Дали не стана по-тъмна?

Дали не стана по-зелена? Дали това долу не бяха само водорасли? Дали

тези мехурчета не бяха смехът на някоя пъстърва?

Не.

Тя изскочи от скривалището си замахвайки с тигана като с тояга.

Ревящото чудовище изхвръкна от водата и се срещна с тигана с дрънчене.

Добро дрънчене беше това, с мощното дррръуъуъуъуъуъуънннннннн , което е белег на добре свършеното дрънчене.

За момент тварта увисна над водата, докато няколко зъба и парчета

зелени водорасли пльокнаха във водата, после бавно се свлече и потъна, пускайки купища мехурчета.

Водата се избистри и отново си беше същата стара река, плитка и