Deo - Microsoft Word - Drebnio_Volen_Narod.doc

- Смъртта на кралете през вековете? Много образователно, с купища

кръв!

- Не е за мен – каза Тифани

- О, трябва да познаваш корените си, госпожице – каза учителят –

Иначе как ще разбереш накъде отиваш?

- Корените ми са много поколения Болежкови – каза Тифани – И

мисля, че отивам в друга палатка.

Тя намери каквото търсеше в навес отрупан с картинки на животни, включително, за нейно задоволство, една камила.

На табелата пишеше:

Полезни Същества. Днес: Нашият Приятел Таралежът

Тя не беше сигурна в полезността на съществото от реката, но това

изглежда беше единственото място да разбере. Няколко деца вече чакаха

на пейките под навеса започването на урока, но учителят още стоеше

навън в надеждата си да запълни останалите свободни места.

- Здравей, малко момиченце – поздрави той и това беше само първата

от грешките, които допусна – Сигурен съм че ти искаш да знаеш всичко за

таралежите, нали?

- Този урок го минах миналото лято – каза Тифани.

Човекът се вгледа по-внимателно и усмивката му посърна.

- О, да – въздъхна той – Спомням си. Ти зададе всички онези ...

въпросчета.

- Днес бих искала да ми отговорите на един въпрос – заяви Тифани.

- Стига това да не е въпросът откъде идват малките таралежчета –

подсигури се човекът.

- Не – каза търпеливо Тифани – Въпросът ми е по зоология.

- Зоология, а? Голяма дума, нали?

-

Всъщност

не

е,

–

рече

Тифани

–

Голяма

дума

е

“ покровителствено ”. Зоология е доста кратка дума.

Очите на учителя се присвиха още повече. Деца като Тифани бяха

лоша новина.

- Виждам, че си умно момиченце. – промълви той – Но аз не знам

тъдява да има учители по зоология. По ветъринарство има, ама по зоология

няма. Някакво конкретно животно ли те интересува?

- Зеленозъбата Джейни. Сладководно чудовище с големи зъби и

нокти и очи като супени чинии. – каза Тифани.

- Супени чинии какъв размер? Големи супени чинии ли имаш

предвид, дето са пълна порция, може би с някоя бисквита или дори с комат

хляб, или пък онези малки чинии, които ти дават, като си поръчаш само

супа и салата?

- Размерът чинии, които са двадесет сантиметра в диаметър. Аз

проверих. – отвърна Тифани, на която никога не й се беше случвало да си

поръчва само супа и салата.

- Хъм, това си е загадка – рече учителят – Не мисля че знам такова.

Със сигурност не е полезно същество. Прилича ми на измислено.

- Да, и аз си помислих това – каза Тифани – Но все пак искам да знам

повече за него.

- Добре, тогава опитай при нея. Тя е нова тук.

Учителят посочи с пръст към малка палатка в края на редицата. Тя

беше черна и доста похабена. Нямаше афиши и абсолютно никакви

възклицателни знаци.

- На какво учи тя? – попита Тифани.

- Не мога да ти кажа – отвърна учителят – Тя твърди , че било

мислене, но не знам как можеш да учиш на това . Един морков, моля.

Като приближи, Тифани видя малка бележка, забодена с карфица за

чергилото. На нея бе изписано с букви, които по-скоро шепнеха, а не

крещяха:

МОГА ДА ТЕ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ ТОКУ ТЪЙ

Глава 2

Мис Тик

Тифани прочете табелата и се усмихна.

- Аха, - каза си тя. Понеже нямаше на какво да почука, тя каза на глас

– Чук-чук.6

Женски глас от палатката попита:

- Кой е?

- Тифани.

- Тифани коя?

- Тифани, на която не й е до шеги.

- Я! Това изглежда обнадеждаващо. Влез.

Тифани дръпна платнището. В палатката беше тъмно, а също така

горещо и задушно. Кльощава жена беше седнала зад малка масичка. Тя

имаше много остър и костелив нос и носеше огромна черна сламена шапка

накичена с хартиени цветя. Шапката никак не отиваше на лицето й.

- Вие вещица ли сте? – попита Тифани – Нямам нищо против да сте.

- Що за странен въпрос изтърси?! – каза жената, леко шокирана –

Вашият барон обявява вещиците извън закона, ти знаеш това, а както си

влизаш направо - “Ти вещица ли си?” Защо да съм вещица?

- Облечена сте в черно.

- Добре, но всеки може да носи черно. Това нищо не означава, –

отбеляза жената.

- И носите сламена шапка с хартиени цветчета, – продължи Тифани.

- Аха! Ето ти го доказателството, – заяде се жената – Вещиците, детенцето ми, носят високи островърхи шапки. Всеки го знае.

- Да, но вещиците освен това са много хитри, – рече кротко Тифани.

Някакво пробляскване в очите на жената я окуражи да продължи – Те се