Unknown - i c4573b5193eb5b9f

бях платил цената по каталога за овехтяване от 9500 долара. Покупката бе

одобрена от съдия Рубън В. Атли, дългогодишен председател на канцлерския съд.

Страница 107

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Той одобри и закупуването на къщата

269

ДЖОН ГРИШАМ

за 100 000 долара: на пръв поглед ниската сума звучеше далеч по-приемливо, след

като двама назначени от съда оценители посочиха стойности около 75 000 и 85 000

долара. Единият бе написал, че всяко обновяване на имението Хокът би довело до

големи и непредвидени разходи".

Адвокатът ми Хари Рекс се погрижи да видя това изречение.

Исо беше унил, а вътре нещата не стояха по-добре. Както винаги къщата бе пропита

от уханието на апетитната гозба във фурната. Днес имаше заешко.

Прегърнах мис Кали и разбрах, че нещо никак не е наред. Исо вдигна един плик и

каза:

- Дойде повиквателна. За Сам. - Хвърли плика на масата да го видя и излезе от

кухнята.

По време на обяда приказката не вървеше. Всички бяхме потиснати, потънали в

мислите си и много объркани. От време на време Исо мислеше, че Сам трябва да

изпълни всяка повеля на страната си. На мис Кали й се струваше, че веднъж вече е

губила сина си. Мисълта да го изгуби отново й беше непоносима.

Същата вечер се обадих на Сам и му предадох лошите новини. Той бе за няколко дни

в Толедо при Макс. Разговаряхме повече от час и аз непрестанно поддържах тезата, че той няма работа във Виетнам. За щастие Макс беше на моето мнение.

През следващата седмица разговарях с часове по телефона със Сам, Боби, Ал, Леон, Макс и Марио, за да решим какво следва да прави Сам. Нито той, нито братята му

вярваха в справедливостта на войната, но Марио и Ал държаха да се следва

законът. Аз бях най-големият миро-любец от всички, а Боби и Леон стояха някъде

по средата. Сам се чудеше какво да прави; плановете му се променяха всеки ден.

Решението не беше лесно, но постепенно момчето започна да говори все по-дълго с

мен. Немалко помогна и вече двегодишното му изгнание.

След две седмици терзания Сам мина в нелегалност и

-^Н^^ъ^ЕН^АСЕДАТЕл най-накрая се озова чак

е добре. Рано на следващата квартал и съобщих на Исо и най-мъдрото решение в

живота си

На тях Канада им се струваше на ги, че е далеч по-близо отЕам

270

271

30

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Майсторите щяха да започнат с разчистване и събаряне, а после да оправят покрива

и верандите. Когато приключеха, щяхме да седнем и да планираме следващата фаза.

През април 1972 г. работата най-сетне започна.

Поне един от двамата се появяваше всеки ден с група помощници. През първия месец

успяха само да разпръснат всички пакостливи твари, които от десетки години

живееха в голямата къща и двора.

Вторият отговорник по преобразяването на имението Хокът бе мистър Лестьр ЬСлъмп

от Шейди Гроув. Той ми бе препоръчан от Баги, който, естествено, беше голям

експерт по ремонтите. Стан Аткавидж от банката също препоръча мистър Клъмп и тъй

като ипотечният ми кредит в размер на 100 000 долара беше отпуснат от него, реших да го послушам.

Първият майстор не се бе появил никакъв, а когато след три дни чакане реших да

позвъня, телефонът му беше прекъснат. Това беше лош знак.

Мистър Клъмп и синът му Лестър-младши, оглеждаха къщата дни наред. Мащабите на

предстоящата работа ги ужасяваха, пък и знаеха какъв кошмар ще е, ако някой се

разбърза - особено аз. Те бяха мудни и методични, дори говореха по-бавно от

повечето хора в окръга, и аз скоро разбрах, че те вършат всичко на втора

скорост. Вероятно влоших нещата с признанието, че вече съм се настанил доста

удобно в друга постройка в двора; значи нямаше да остана бездомен, ако те се

забавеха повечко.

За тях се говореше, че не пият и, общо взето, приключват навреме, вследствие на

което минаваха за цвета на строително-ремонтния бранш.

След като няколко дни чесахме глави и подритвахме чакъла, решихме да им плащам

всяка седмица за работата и материалите плюс десет процента режийни", което се

надявах да значи печалба". След седмица ругатни принудих Хари Рекс да опише

всичко това в договор. Отначало той отказа и ме нарече с ред доста цветисти

епитети.

Групичка гимназисти бяха спрени от щатската полиция няколко часа след

завършването си. Колата им беше пълна с бира, а полицаят наскоро сам бе завършил

училище и бе в час с последните новости. Нещо определено не беше наред.