Unknown - i c4573b5193eb5b9f

осемнайсет хиляди войници, в това число и Пит Муни.

Пуснах редакционната си статия в долната половина на първа страница, под голяма

снимка на Пит Муни във военна униформа. Статията гласеше:

Смъртта на Пит Муни ни изправя пред един шокиращ въпрос: Какво правим във

Виетнам? " Даровит ученик, талантлив спортист с лидерски заложби, един от

най-добрите и най-умните в града ни, бе убит край никому неизвестна река в

страна, която едва ли ни засяга.

Официалната причина, повтаряна от двайсет години, е прословутата борба с

комунизма. По думите на

259

ДЖОН ГРИШАМ

бившия президент Линдън Джонсън всеки опит за неговото разпространение трябва да

бъде посрещнат с ...всички необходими действия за възпиране на по-на-гпатъшната

агресия ".

Корея, Виетнам. Сега към тях се прибавят Лаос и Камбоджа, макар президентът

Никсън да отрича това. А после къде? Нима очакват от нас да изпращаме синовете

си навсякъде по света, за да се бъркат е гражданските войни на други народи?

Когато французите бяха разбити през 1954 г., Виетнам бе разделен на две.

Северната част е бедна дър-укава, управлявана от комунист на име Хо Ши Мин. Ожен

Виетнам е бедна държава, ръководена от брутален диктатор на име Нго Дин Дием до

убийството МУ по време на преврата през 1963 г. Оттогава стра-лата е управлявана

от военните. Виетнам е в състояние на война от 1946 г., когато французите

започнаха обречения си опит да не допуснат навлизането на комунистите. Те

претърпяха драматичен провал и ние се втурнахме да им покажем как се водят

войни. Само че нашият провал бе по-страшен от техния, а ние дори не сме

свършили. Колко момчета като Пит Муни трябва да загинат, преди правителството да

Страница 104

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

остави Виетнам на мира? По колко още краища на света ще пратим войниците си да

се борят с комунизма?

Какво, по дяволите, търсим във Виетнам? Сега ние погребваме младите си войници, докато водещите войната политици търсят начин да се измъкнат.

Мнозина щяха да ме скастрят за грубия език, но какво ми пукаше? С любезни фрази

нямаше да отворя очите на слепите патриоти от окръг Форд. Преди обаче да

заприиж-дат писма и протести, аз намерих нов приятел.

Когато в четвъртък се върнах от обяда с мис Кали аг-нешка яхния до камината, в

кабинета ми чакаше Буба Крокет. Беше с джинси, ботуши, бархетна риза и дълга ко-

260

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

са. Представи ми се и благодари за редакционната статия. Имал да ми каже някои

неща и тъй като бях натъпкан като коледна пуйка, вдигнах крака на бюрото си и

дълго време го слушах.

Израснал в Клантън и завършил училище тук през 1966 г. Баща му притежавал

разсадник на два километра южно от града; родителите му били озеленители.

Получил повиквателната си през 1967 г. и през ум не му минало друго, освен да

хукне да се бори с комунистите. Поделението му било разпределено на юг точно

навреме за офанзивата Тет. Два дни по-късно изгубил трима от най-близките си

приятели.

Ужасът на войната не можел да бъде описан, макар Буба да бе достатъчно

красноречив за мен. Да гледаш горящи хора, които пищят за помощ, да се препъваш

в откъснати крайници, да влачиш трупове от бойното поле, да прекарваш дълги

часове без сън и храна и без амуниции, да виждаш как врагът пълзи нощем към теб.

През първите пет дни батальонът му изгубил петстотин души.

- След седмица знаех, че ще умра - каза ми със зачер

вени очи той. - Тогава станах наистина добър войник. До

там трябва да стигнеш, за да оцелееш.

На два пъти бил ранен - леки рани, които можели да бъдат лекувани в полевата

болница. Нищо, което би го върнало у дома. Разказваше колко вбесяващо е да водиш

война, която правителството не ти позволява да спечелиш.

- Ние бяхме по-добри войници от виетнамците - рече

той. - И оръжието ни далеч превъзхождаше тяхното. Ко

мандирите ни бяха изключителни, но онези глупаци във

Вашингтон не им даваха да се бият както трябва.

Буба познаваше семейство Муни и беше молил Пит да не заминава. Гледал

погребението отдалеч и псувал всички, които можел да види. Пък и мнозина, които

не можел.

- Тези идиоти тук още подкрепят войната, можеш ли

Да си представиш? Изтегляме се след повече от петдесет

хиляди жертви, а тия хора спорят с теб по улиците на

Клантън, че ставало въпрос за велика кауза.

261

ДЖОН ГРИШАМ

ме на битка. В полевите болници тъпчели пострадалите с най-силните възможни