Unknown - i c4573b5193eb5b9f

256

Седмица преди Деня на благодарността Клантън бе разтьрсен от новината, че един

негов син е загинал във Виетнам. Деветнайсетгодишният сержант Пит Муни бе пленен

в засада в централен Виетнам. Тялото му бе намерено няколко часа по-късно.

Не познавах семейство Муни, за разлика от Маргарет. Тя ми се обади да ми съобщи

новината и да поиска няколко дни отпуска. Години наред живеели на една улица със

семейство Муни. Синът й и Пит били приятели от детство.

Поразрових архивите и открих, че през 1966 г. бе загинал чернокожият Марвин Лий

Уокър, първата жертва на окръга във Виетнам. По онова време мистър Кодъл не се

бе вълнувал от тези въпроси и Таймс" бе отделил позорно малко внимание на

новината. На първа страница не бе споменато нищо. На трета страница имаше малка

дописка без снимка. В онези години Клантън нямаше представа къде се намира

Виетнам.

И тъй един младеж, който не бе могъл да си позволи по-добро образование, навярно

не можеше да гласува и по всяка вероятност не смееше да пие вода от чешмата пред

съда, бе убит в държава, която малко негови съграждани можеха да намерят на

картата. И това бе напълно в реда на нещата. С комунистите човек трябваше да се

бори навсякъде.

Маргарет тихо ми предаде нужната за статията информация. Пит бе завършил

клантънската гимназия през

257

ДЖОН ГРИШАМ

Страница 103

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

1970 г. Играл футбол и бейзбол, като и в двата спорта бе постигнал чудесни

резултати три поредни години. Бил добър ученик и смятал да работи две години, да

спести пари и да иде в колеж. Имал лошия късмет да попадне в първата категория

наборници и през декември 1970 г. получил повиквателна.

Според Маргарет - но това не можех да го отпечатам -Пит съвсем не искал да ходи

в армията. Двамата с баща му се карали по този въпрос седмици наред. Момчето

искало да отиде в Канада и да се измъкне от цялата тази каша. Бащата бил ужасен, че синът му ще се опозори като дезертьор. Доброто име на семейството щяло да

бъде опетнено. Нарекъл момчето страхливец. Мистър Муни бил служил в Корея и не

можел да търпи антивоенното движение. Мисис Муни се опитвала да ги с добри, но в

сърцето си също не искала да изпраща сина си да се бие за такава непопулярна

кауза. Най-сетне Пит склонил, а сега се завръщал в ковчег.

Погребението беше в Първа баптистка църква, която семейство Муни посещаваше от

години. Пит бе кръстен тук на единайсетгодишна възраст и това бе голяма утеха за

приятелите и роднините му. Сега той беше при Бога, макар да бе твърде млад за

това.

Седях при Маргарет и съпруга й. За пръв и последен път присъствах на

погребението на деветнайсетгодишен войник. Съсредоточавайки вниманието си върху

ковчега, почти успявах да се абстрахирам от плача и откъслечните ридания край

мен. Футболният треньор на Пит от гимназията прочете прочувствено слово, което

просълзи всички присъстващи, включително и мен.

Едва виждах гърба на мистър Муни, който седеше на първия ред. Каква ли

неизразима скръб изпитваше той!

След час службата свърши и се отправихме към клан-тънското гробище, където Пит

бе погребан с пълни военни почести. Когато тръбата засвири бойния сигнал,

покъртителният вик на майка му ме накара да потреперя. Жената се притискаше до

ковчега до последния момент.

258

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Накрая баща му припадна и няколко дякони се заеха да го свестяват.

Каква безсмислена загуба, повтарях си аз, докато вървях сам по улиците на път за

редакцията. Все така сам същата нощ се проклинах за мълчанието и страхливостта

си. Та нали бях издател на вестник! Все едно дали смятах че я заслужавам или не, аз бях единственият с подобна позиция в града. Ако някой въпрос ме вълнуваше

силно имах пълното право и възможност да му посветя редакционна статия.

Гибелта на Пит Муни бе предшествана от смъртта на над петдесет хиляди негови

съотечественици, макар военните да увъртаха за точната цифра.

През 1969 г. президентът Никсън и неговият съветник по въпросите на националната

сигурност Хенри Кисин-джър решиха, че войната във Виетнам не може да бъде

спечелена - или по-скоро че Съединените щати няма повече да се опитват да я

спечелят. Само че не казаха на никого. Не спряха да набират войници. Вместо това

най-цинично се преструваха на уверени в успеха си.

От вземането на това решение до края на войната през 1973 г. бяха убити близо