Unknown - i c4573b5193eb5b9f

бутилка Джак Даниълс".

Този ден не бях виждал Баги; нямаше и да го видя. По-

251

ДЖОН ГРИШАМ

късно той заяви, че не знае нищо за инцидента. Както можеше да се очаква, Уайли

бе успял да направи множество фотографии на чучелото.

- Тео е тук! - изкрещя някой и това развълнува тълпата. Тео Мортън бе

дългогодишният сенатор на нашия щат. Неговият район покриваше части от четири

окръга и макар да живееше в Болдуин, жена му беше от Клантън. Той притежаваше

две частни клиники и едно гробище, а освен това се бе прославил, оцелявайки след

цели три самолетни катастрофи. Във всеки случай вече не пилотира-ше. Тео беше

колоритна личност - прям, саркастичен, извънредно забавен и напълно

непредсказуем оратор. Конкурентът му бе новоизпечен правист; говореше се, че се

гласял да става губернатор. Казваше се Уорън и направи грешката да нападне Тео

за някакъв съмнителен закон, който бил пробутай" на последната сесия на сената и

увеличил щатските субсидии за пациентите в частните

клиники.

Докато Уорън се ежеше, аз стоях в публиката и гледах как над лявото му рамо се

полюшва провесеният Съгс". Като начало Тео представи съпругата си Рекс Ела от

клантьнския род Мабри. Разказа за родителите й и техните родители, за чичовците

и за лелите й - и така, докато не спомена половината слушатели. Клантън бил

вторият му дом, неговият район, неговите хора, избирателите, чиито интереси

защитавал толкова усилено в Джаксън.

Речта му звучеше гладко, сладкодумие и непринудено. Пред мен беше майстор на

реториката.

Тео бе председател на Комисията по пътищата към щатския сенат и в продължение на

няколко минути се хвали колко шосета бил построил в Северен Мисисипи. На всяка

сесия неговият комитет разглеждал четиристотин отделни законопроекта.

Четиристотин! Четиристотин законови акта или постановления. Като председател той

Страница 101

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

бил отговорен за писането на законите. Това била работата на щатските сенатори.

Да пишат добри закони и да премахват лошите.

252

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Младият му опонент току-що бил завършил право -наистина забележително

постижение. Самият Тео нямал възможност да учи в университета, защото като млад

трябвало да се бие с японците във Втората световна война. Във всеки случай

сегашният му противник очевидно не залягал особено над уроците. Иначе щял да си

вземе изпита за правоспособност още от първия опит.

Вместо това той бил скъсан, дами и господа".

Точно в този миг някой, застанал точно зад младия Уорън, се провикна с пълно

гърло:

- Мръсна лъжа!

Публиката изгледа Уорън така, като че бе изгубил разсъдъка си. Тео се обърна към

гласа и възкликна с недоумяващ тон:

- Лъжа ли?

Бръкна в джоба си и измъкна оттам сгънат лист хартия.

- Доказателствата са в мен! - извика той, стисна лис

та в единия му край и започна да го размахва. Без да про

чете нито дума от написаното на него, той продължи: -

Как е възможно да пишеш закони, когато не можеш дори

да си вземеш изпита? Двамата с мистър Уорън сме на рав

на нога - никой от нас не е взел изпита си за правоспособ

ност. Проблемът е, че зад неговия провал стоят три годи

ни университет!

Поддръжниците на Тео се заливаха от смях. Младият Уорън стоеше на мястото си, макар да му се искаше да потъне в земята.

Тео нямаше милост.

- Сигурно би познавал нашите щатски закони, ако бе следвал тук вместо в Тенеси!

Умееше да смазва съперника си. Веднъж бе посрамил противник, оставил амвона при

съмнителни обстоятелства. Вадейки някаква декларация" от джоба си, Тео се

позовал на доказателствата", че бившият свещеник въртял любов с жената на

дякона. Декларацията така и не била прочетена.

253

ДЖОН ГРИШАМ

Десетминутният лимит не означаваше нищо за Тео. Той го просрочи със серия

обещания да намали данъците и прахосничеството и да се погрижи убийците да

получават по-често смъртни присъди. Когато най-сетне наближи края на речта си, той благодари на слушателите за двайсетте години вярна подкрепа. Напомни ни, че

последните два пъти добрите жители на окръг Форд дали на него и Рекс Ела почти

осемдесет процента от гласовете си.

Аплодисментите бяха дълги и шумни и по някое време Уорън тихомълком се изниза.

Аз последвах примера му. Стигаха ми толкова речи и политици.

Четири седмици по-късно, към края на първия вторник на август, повечето от