Unknown - i c4573b5193eb5b9f

мястото. Заразпитвах я за Алберто, най-големия й син, и половин час по-късно тя

завърши с най-малкия, Сам. Той се бил върнал в Милуоки, живеел при Роберто, работел и ходел на вечерно училище. Всички деца и внуци били добре.

Искаше да обсъдим горкия мистър Ханк Хутън". Тя го помнеше от процеса, макар той

да не бе говорил на заседателите. Аз й разказах последните новини. Сега живеел в

изолатор за душевноболни, където щял да остане известно време.

Ресторантът се напълни бързо. Клод мина с куп чинии край нас и подвикна: Щом сте

свършили, хайде, вървете си." Мис Кали се престори на обидена, но Клод бе прочут

с навика си да пъди клиентите веднага щом опразнят чиниите си. В петък, когато

идваха и бели клиенти и ресто-

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

рантьт бе претъпкан, той слагаше на масата часовник и обявяваше на висок глас: Имате двайсет минути."

Мис Кали се правеше на възмутена от всичко - от самата идея, от ресторанта, от

евтината покривка, от Клод, от цените, тълпите и какво ли не още. Но това беше

само преструвка. Всъщност тайничко й харесваше да бъде поканена на ресторант от

добре облечен бял младеж. Това не се бе случвало на нито една от нейните

приятелки.

Когато се върнахме в нейния квартал и аз внимателно я заизмъквах от колата, тя

бръкна в чантата си и извади листче хартия. Тази седмица имахме само две грешки; странно, но и двете бяха в обявите, а с тях се занимаваше Маргарет.

Изпратих я до дома й.

- Признайте, че не беше чак толкова лошо - казах аз.

- Хареса ми. Благодаря. Ще дойдете ли другия четвър

тък? - Тя ми задаваше един и същи въпрос всяка седмица.

И получаваше един и същи отговор.

Страница 99

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

-

246

247

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

По обяд на четвърти юли температурата беше 38 градуса и въздухът ми се струваше

още по-влажен. Начело на парада бе кметът, макар още да не се кандидатираше за

нищо. Щатските и местните избори бяха през 1971 г. Президентската надпревара

беше през 1972 г. Съдии се избираха през 1973 г. Общинските избори бяха през

1974 г. Хората в Мисисипи обичаха гласуването почти колкото

футбола.

Кметът седеше на задната седалка на корвет 62 и хвърляше бонбони на децата, които се тълпяха по тротоарите около площада. Зад него имаше два училищни

оркестъра, от Клантън и от Карауей, бойскаути, клоуни на вело-сипедчета, нова

пожарна кола, дузина украсени платформи, конен отряд, ветерани от всички войни

през последния век, колекция лъскави нови коли от представителя на Форд" и три

реставрирани трактора Джон Диър". Заседател 8, мистър Мо Тийл Трактора, караше

един от тях. Краят на парада бе охраняван от колона коли на градската и на

окръжната полиция, излъскани до съвършенство.

Наблюдавах всичко това от балкона на третия етаж на Осигурителна банка. Стан

Аткавидж организираше там ежегодни празненства. Тъй като вече дължах на банката

доста сериозна сума, бях поканен да пия лимонада и да наблюдавам шествието.

По причини, които никой не можеше да си спомни, за речите отговаряха

ротарианците. Те бяха паркирали дълга плоска платформа до стража на

Конфедерацията и я бяха

248

украсили с бали слама и червени, бели и сини знаменца. Когато парадът свърши, хората наобиколиха платформата и зачакаха нетърпеливо. Дори едно старомодно

публично обесване не би привлякло по-любопитна публика.

Мистър Мървин Бийте, президент на Ротарианския клуб, застана зад микрофона и

поздрави всички. Молитвата бе задължителна част от всяко обществено мероприятие

в Клантън и в новия дух на десегрегацията той бе поканил преподобния Тьрстън

Смол, свещеника на мис Кали, да даде подобаващо начало. Според Стан тази година

в центъра имало значително повече чернокожи.

При такова множество преподобният Смол не можеше да се ограничи с няколко думи.

Той помоли Бога да благослови всичко и всички поне по два пъти. По стълбовете

около съда висяха високоговорители и гласът му ехтеше из целия център.

Първият кандидат беше Тими Джо Бълок - притеснителен младеж от Четирите

пердаха", който искаше да стане районен полицай. Прекоси платформата страхливо, като че стъпвайте по мостик, а микрофонът и тълпата пред него едва не го

доведоха до припадък. Успя да измънка името си и бръкна в едно джобче, където

намери речта си. Не беше особено добър четец, но за двайсет много дълги минути