Unknown - i c4573b5193eb5b9f

Погледнах към Уайли, а той погледна към мен.

- Пиян ли беше? - попита тя. Баги винаги беше пиян.

- Не знам - отвърнах аз. - Падна през прозореца на съ

да.

- Господи боже. Пиян е бил.

Разказах накратко за бягството на Баги, като се опитвах да го изкарам едва ли не

героично сред цялата тази стрелба.

- Третият етаж значи? - попита тя.

- Да.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Значи той е играл покер, пил уиски и скочил през

прозореца на третия етаж.

- В общи линии да - не можа да се сдържи Уайли.

- Не точно - възразих аз, но тя вече се отдалечаваше.

Когато най-сетне се върнахме в стаята му, Баги вече

хъркаше. Лекарствата се бяха смесили с уискито и той изглеждаше като изпаднал в

кома.

- После ще съжалява, че се е събудил - прошепна Уай

ли.

И беше прав. Легендата за Отскачащия Баги бе повтаряна безброй пъти през

следващите години. Уобъл Такет се кълнеше, че Чик Елиът пръв пуснал кабела, а

Чик твърдеше, че здравият крак на Мейджър поддал пръв и предизвикал верижна

реакция. Градът лесно заключи, че независимо от поредността тримата идиоти в

адвоквасната нарочно бяха пуснали Баги в чимшира.

Два дни по-късно Ханк Хутън бе изпратен в щатската клиника за душевноболни в

Уитфийлд, където остана няколко години. Отначало бе задържан за опит за убийство

на половин Клантън, но после обвиненията бяха свалени. Бил казал на Ърни Гадае, че не стрелял по никого конкретно и не искал да нарани никого, просто бил

разстроен от липсата на смъртна присъда за Дани Паджит.

След време в Клантън се разчу, че диагнозата му е тежка шизофрения. Луд за

връзване", заключиха хората по улиците.

Никой в историята на града не бе губил разсъдъка си толкова зрелищно.

238

239

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Р.5. Наистина ли този нещастник си е свалил дрехите и гърмял по половината град?

Страница 96

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Ама че образи имате

там!

Година след като закупих вестника, изпратих на Биби чек за 55 000 долара -

заетата сума плюс десет процента лихва. Тя не бе споменала за лихвата, когато ми

даваше парите, нито пък бяхме подписвали някакво споразумение. Десет процента

беше малко височко и аз се надявах това да я подтикне да ми върне чека. Изпратих

писмото, затаих дъх, следях пощата си и наистина седмица по-късно получих писмо

от Мемфис:

Скъпи Уилям,

Връщам ти чека, тъй като не го очаквах и засега нямам нужда от него. Ако по

някаква малко вероятна причина в бъдеще ми потрябват пари, ще обсъдим този

въпрос тогава. Предложението ти да върнеш заема ме трогна със своята почтеност.

Постигнатото от теб за една година е извор на голяма гордост за мен и аз с

удоволствие разказвам на приятелките си за твоите успехи като издател и редактор

на вестника. Трябва да призная колко се тревожех за теб, когато се върна от

Сиракюс. Нямаше нито цел, нито идея какво да правиш, а косата ти беше твърде

дълга. Ти обаче опроверга съмненията ми и на това отгоре подстрига косата си

макар и недостатъчно и започна да се обличаш и държиш като истински джентълмен.

Ти си всичко, което имам, Уилям. Обичам те с цялото

си сърце. Моля те, пиши ми по-често.

С обич, Биби 240

Първият съпруг на Биби починал от някаква екзотична болест през 1924 г. Тогава

тя се омъжила за разведен търговец на памук, от когото имала едно дете -

горкичката ми майка. Вторият съпруг, моят дядо, умрял през 1938 г. и й оставил

доста прилично състояние. Тя спряла да се омъжва и през последните трийсетина

години броеше парите си, играеше бридж и пътуваше. Като неин единствен внук аз

трябваше да я наследя, макар да нямах представа от размерите на богатството й.

Ако Биби искаше повече писма от мен, определено щеше да ги получи.

Доволен, аз скъсах чека, отидох до банката и заех още 50 000 долара от Стан

Аткавидж. Харди бе намерил малко използвана машина за офсетов печат в Атланта и

аз я купих за 180 000 долара. Изхвърлихме старата бракма и преминахме в двайсети

век. Таймс" изглеждаше съвсем другояче - неразмазан шрифт, качествени фотографии

и по-добър дизайн. Тиражът ни бе стигнал шест хиляди и аз предвиждах стабилен, доходоносен растеж. Изборите през 1971 г. определено спомогнаха за това.

Бях удивен колко много хора кандидатстваха за обществени постове в Мисисипи.

Всеки окръг бе разделен на пет района, а всеки район си избираше районен

полицай, който носеше значка, пистолет и каквато униформа успееше да си събере; ако можеше да си го позволи - а районните полицаи винаги можеха, - той си