Unknown - i c4573b5193eb5b9f

стъклото на по-малко от шест метра от главата ми. Постната новинарска седмица

завърши моментално.

Моят куршум беше втори или трети от доста бърза серия. Какво ли не ми мина през

ума, докато се хвърлях на пода - Къде ми е пистолетът?", Дали Паджит не нападат

града", Дали пък не са ме погнали Дюран и синовете му?" Пролазих на четири крака

до куфарчето си, докато изстрелите продължаваха да раздират въздуха; сякаш

идваха от отсрещната страна на улицата, но в ужаса си не можех да преценя точно.

След като един улучи редакцията, останалите звучаха далеч по-силно.

Изпразних куфарчето си и чак тогава си спомних, че пистолетът е или в колата, или в апартамента ми. Бях невъоръжен и се чувствах като последния неспособен да

се защити слабак. Затова ли ме бяха обучавали Хари Рекс и Рейф?

От страх не смеех да мръдна. После си спомних, че Бас Плямпалото е в кабинета си

на долния етаж и като повечето истински мъже в Клантън има цял арсенал оръжия.

Държеше два пистолета в бюрото си и две ловни пушки на стената - току-виж, му се

приискало да притича и да от-стреля един елен в обедната почивка. Евентуалният

ми на-

231

ДЖОН ГРИШАМ

падател щеше да срещне твърдия отпор на моите служители. Или поне така се

надявах.

Изстрелите поспряха и хаос и панически викове завладяха улиците. Беше почти два

следобед; по това време центърът обичайно бе пълен с хора. Пропълзях под бюрото

си, както ме бяха учили да правя в случай на торнадо. Чух Плямпалото да крещи

някъде отдолу:

- Стойте по кабинетите си!

Представях си го как грабва ловната си пушка и кутия патрони и, горящ от

нетърпение, заема позиция до някоя врата. Неизвестният ненормалник не можеше да

избере по-неподходящо място да открие стрелба. Около площада на Клантьн имаше

хиляди оръжия. Всеки пикап имаше две пушки до прозореца и още една под

седалката. Тези хора все бързаха да се хванат за спусъка!

Не след дълго местните щяха да отвърнат на огъня. Тогава войната щеше да стане

наистина страшна.

После отново се разнесоха изстрели. Не се приближаваха към мен - или поне така

реших, докато се опитвах да нормализирам дишането си и да обмисля ситуацията.

Секундите се нижеха, а аз осъзнах, че всъщност не нападат мен. Просто случайно

прозорецът ми се бе оказал наблизо. Разнесоха се сирени, после още изстрели и

още викове. Какво, по дяволите, ставаше!

Долу иззвъня телефон и някой побърза да го вдигне.

- Уили! Добре ли си? - изкрещя Плямпалото изпод

стълбището.

-Да!

- На покрива на съда има снайперист!

- Страхотно!

- Пази се!

- Не се притеснявай!

Поотпуснах се малко и се показах точно колкото да стигна до телефона. Обадих се

в дома на Уайли Мийк, но той вече бе тръгнал към нас. После пропълзях до

остъклената врата и я отворих. Очевидно това привлече вниманието на снайпериста.

Той разби стъклото на метър над

232

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

мен и то се посипа отгоре ми като пороен дъжд. Проснах се по корем и спрях да

дишам - както ми се стори, цял час. Изстрелите не секваха. Явно някой беше доста

разстроен за нещо си.

Осем изстрела, и то по-гръмки, тъй като бях навън. Петнайсетсекундна пауза за

презареждане и после още осем. Чух как се троши стъкло, как куршуми отскачат от

тухлени стени, а други куршуми сцепват дървени стълбове. Някъде посред цялата

тази врява гласовете замлъкнаха.

Страница 93

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Когато отново се осмелих да се раздвижа, внимателно катурнах един от люлеещите

се столове и пропълзях зад него. Бачконът бе опасан с парапет от ковано желязо, който заедно със стола ми служеше за прикритие и защита. Не съм сигурен защо се

чувствах длъжен да се примъкна по-близо до снайпериста, но все пак бях на

двайсет и четири години и собственик на вестник и смятах да напиша голям

репортаж за този драматичен епизод. Имах нужда от подробности.

Когато най-сетне надникнах през стола и парапета, видях снайпериста. Съдът имаше

странно сплескан свод, върху който се намираше малък купол с четири прозореца.

Снайперистът се бе настанил там и когато го видях за пръв път, той надничаше над

перваза на един от прозорците. Имаше черно лице и бяла коса, от което съвсем се

смразих. Имахме си работа с психопат от класа.

Той се зае да презарежда и когато беше готов, се надигна леко и започна да

стреля съвсем напосоки. Изглежда, нямаше риза, което при тази ситуация бе още