Unknown - i c4573b5193eb5b9f

магазинче за сувенири до закусвалнята. Погледнах през прозореца и видях Сам да

Страница 90

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

се вмъква в кола, карана от бяла жена. Изглеждаше по-стара от него, на

четирийсет и нещо. Най-вероятно Айрис. На някои хора не им увира главата.

Родът Ръфин започна да се събира три дни преди Коледа. Мис Кали бе готвила цяла

седмица. На два пъти ме изпраща до зеленчуковия магазин за спешни покупки. Бързо

бях приет в семейството с пълни привилегии, най-важната от които бе правото да

ям когато и каквото си искам.

В тази къща животът на децата се бе въртял около родителите, братята и сестрите, Библията и кухненската маса. По празници на нея винаги имаше някаква прясна

гозба, а други две-три чакаха на котлона или във фурната. Съобщението Ореховият

пай е готов!" разпращаше въл-

225

ДЖОН ГРИЩАМ

ни от нетърпение из малката къща, на верандата и дори на улицата. Семейството се

събираше на масата, където Исо доста набързо благодареше за пореден път на Бога

за семейството си, за здравето и за храната, която се канеха да споделят"; после

паят се нарязваше на дебели парчета, слагаше се в чинии и се отнасяше във всички

посоки.

Съшият ритуал се прилагаше и за пая с тиква, за кокосовия пай, ягодовия сладкиш

и така нататък, и така нататък. А това бяха само леките закуски между солидните

хранения.

За разлика от майка си децата в семейство Ръфин не бяха ни най-малко пълни.

Скоро научих защо. Те се оплакваха, че вече не могат да се хранят така. Там, където живеели, храната била безвкусна и в голямата си част замразена и

произвеждана в заводски количества. Имало много чуждестранни ястия, които просто

не можели да смелят. Хората ядели на крак. Списъкът с оплакванията растеше ли, растеше.

Подозирах, че готвенето на мис Кали ги бе разглезило дотолкова, че нищо друго не

можеше да се сравни с него.

Карлота, която не бе омъжена и преподаваше урбанис-тика в Калифорнийския

университет, забавляваше всички с разказите си за последните шантави кулинарни

моди във въпросния щат. В момента всички били полудели по суровите храни -

обядът се състоял от чиния сурови моркови и сурова целина, които следвало да

бъдат преглътнати с малка чашка горещ билков чай.

Глория, която преподаваше италиански в ,Дюк", минаваше за най-голямата

късметлийка, тъй като бе останала на юг. Тя и мис Кали разменяха бележки по

различни рецепти за неща като царевичен хляб, заешка яхния и дори пролетно зеле.

Тези разговори често ставаха сериозни, мъжете се намесваха с мнения и наблюдения

и възникваха немалко спорове.

След един тричасов обяд Леон Леонардо ме покани да се поразходим. Той беше

вторият по възраст и имаше академично излъчване, което останалите успяваха да

из-

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

бегнат. Имаше брада, пушеше лула, носеше сако от туид с протъркани кръпки на

ръкавите и използваше речник, който трябва да бе упражнявал с часове. Обикаляхме

улиците на Клантьн в неговата кола. Разпитваше ме за Сам и аз му разказах

всичко. По мое мнение, колкото и да струваше то, за него беше твърде опасно да

идва в окръга.

Освен това ме разпитваше за Дани Паджит. Бях изпратил екземпляри от Таймс" на

всички членове на семейство Ръфин. В един от репортажите на Баги се наблягаше на

заплахите на Дани към съдебните заседатели. Бяхме отпечатали с по-черен шрифт

цитата Само да ме осъдите, ще ви гоня до дупка".

- Ще го пуснат ли някога от затвора? - попита Леон.

- Да - отвърнах неохотно аз.

- Кога?

- Никой не знае. Получи доживотен за убийството и

доживотен за изнасилването. И за двете минимумът е де

сет години, но чувам за разни странности на системата за

помилване в Мисисипи.

- Значи минимум двайсет години? - Бях убеден, че

мислеше за възрастта на майка си. Тя бе на петдесет и де

вет.

- Никой не знае със сигурност. При добро поведение

може да намалят минимума.

Той изглеждаше толкова объркан от новината, колкото бях и аз. В интерес на

истината никой свързан със съдебната или наказателната система не бе успял да

отговори на въпросите ми за присъдата на Дани. Темата за преждевременното

освобождаване в този щат беше истинско блато и аз се страхувах да нагазвам

твърде навътре в него.

Леон ми каза, че разпитал надълго и нашироко майка си за присъдата. По-точно

Страница 91

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

искал да знае дали е гласувала за доживотен затвор, или е искала смърт. Тя