Unknown - i c4573b5193eb5b9f

приятел му занесъл малко пари и дрехи. Историята за Сам се разнесла светкавично

из града и Кали и Исо били убедени, че най-малкият им син ще бъде убит от

ченгетата. По всяко време на денонощието край дома им сновели коли на пътната

полиция. Имало анонимни телефонни обаждания с ругатни и заплахи.

Мистър Кон подал някаква жалба в съда. Датата на процеса дошла и отминала, без

Сам да се появи. Мис Кали така и не видяла официален обвинителен акт, но и без

това не била сигурна как изглежда подобно нещо.

Мемфис му се струвал твърде близо, така че Сам отишъл в Милуоки, където няколко

месеца се крил у Боби. Вече втора година живеел при братята и сестрите си, като

Страница 88

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

винаги пътувал нощем и все се страхувал, че всеки момент ще го хванат. Другите

деца се обаждали вкъщи често и пишели веднъж седмично, но се страхували да

споменават Сам. Не знаели дали някой не ги следи.

- Не трябваше да се забърква с такава жена - рече мис Кали, докато отпиваше от

чая си. Бях провалил обяда й, но не и своя. - Но беше толкова млад. Пък и не я е

гонил

той.

220

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

На следващия ден станах неофициален посредник между Сам Ръфин и родителите му.

Срещнахме се в едно кафене в търговския център в южната част на Мемфис.

Наблюдавайки ме отдалеч, той ме накара да чакам трийсет минути, преди да изникне

бог знае откъде и да седне срещу мен. Двете години бягство го бяха научили на

няколко трика.

По младежкото му лице личеше напрежението от подобен живот. По навик

непрекъснато се оглеждаше наляво-надясно. Полагаше големи усилия да поддържа

визуален контакт, но успяваше само за няколко секунди. Както можеше да се

очаква, той говореше внимателно, учтиво и съвършено правилно. Беше благодарен, че съм се съгласил да дойда и да видя дали мога да му помогна.

Благодари ми за вниманието и приятелските чувства, които бях демонстрирал на

майка му. В Милуоки Боби му бе показал статиите в Таймс". Говорихме за братята и

сестрите му, за постоянното му местене от Калифорния до Айова. Каза, че не можел

да живее повече така. Отчаяно търсел разрешение на ситуацията вкъщи, за да се

върне към нормалния живот. Завършил гимназия в Милуоки и смятал да следва право.

Но това било невъзможно, докато живеел като беглец.

- Нали разбираш, не мога да не уча нещо - обясни ми

той. - Седем братя и сестри, седем докторски дисертации.

Описах безплодното си търсене на обвинителен акт, въпросите си към шериф Коули и

разговора си с Хари Рекс за настоящото настроение на мистър Дюран. Сам изсипа

куп благодарности за тази информация и за желанието ми да се забърквам във

всичко това.

- Не те заплашва арест - уверих го аз. - Но пък може

да те заплашва куршум.

- Предпочитам да ме арестуват - отвърна той.

- Разбирам те.

- Абе той си е за страх - рече Сам за мистър Дюран.

Не разбрах всички подробности от последвалия разказ.

Изглежда, Айрис живеела понастоящем в Мемфис. Сам

221

ДЖОН ГРИШАМ

поддържал връзка с нея. Тя му разказала някои ужасни неща за бившия си съпруг, двамата си синове тийнейджъри и заплахите, които те отправяли към нея. Не смеела

да припари в окръг Форд. Може би животът й също бил в опасност. Момчетата

многократно й казвали, че я мразят и не искат да я виждат повече.

Тя била съкрушена, съсипана от вината и страдаща от

нервен срив.

- Аз съм виновен за всичко - рече Сам. - Аз бях възпитан по-добре.

Срещата ни продължи час. Решихме да се видим отново след две-три седмици. Той ми

връчи двете дебели писма, които бе написал до родителите си, след което се

сбогувахме. Сам изчезна сред тълпата пазаруващи и аз неволно се запитах къде

може да се скрие едно осемнайсетгодишно хлапе? Как пътува, как се придвижва? Как

оцелява ден за ден? А Сам не беше някой уличник, научен да се оправя с хитрост и

юмруци.

Разказах на Хари Рекс за срещата ни в Мемфис. Възвишената ми цел бе някак си да

убедя мистър Дюран да остави Сам на мира.

Тъй като живеех с презумпцията, че името ми е в списъка на недолюбваните на

остров Паджит, нямах особено желание да го добавям към друг подобен списък.

Заклех Хари Рекс да не казва на никого и бях убеден, че той ще пази в тайна

посредническата ми роля.

Сам щеше да приеме да напусне окръга, да завърши гимназия на север и да остане

там за колежа и евентуално за остатъка на живота си. Момчето искаше само да има