Unknown - i c4573b5193eb5b9f

отвърнала, че заседателите се заклели да пазят разискванията си в тайна.

- Ти какво знаеш? - попита ме той. .

Не знаех много. Мис Кали ми бе наметала доста явно,

226

227

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

че не е съгласна с присъдата, но не бе казала нищо определено. През седмиците

след края на делото имаше истинска лавина от спекулации. Повечето от редовните

кибици в съдебната зала се бяха съгласили на теория, че трима или може би

четирима от заседателите са отказали да гласуват за смъртна присъда. Смяташе се, че мис Кали не е била сред тях.

- Дали хора на Паджит са ги накарали? - попита Леон.

Плъзгахме се по дългата сенчеста алея пред клантънската

гимназия.

- Така се говори - отвърнах аз. - Но никой не знае със

сигурност. Последната смъртна присъда за бял обвиняем

в този окръг е отпреди четирийсет години.

Колата спря и двамата се загледахме в достолепните дъбови врати на училището.

- Значи най-сетне е интегрирано - рече Леон.

-Да-

- Не вярвах, че ще го доживея - усмихна се с голямо

задоволство той. - Навремето мечтаех да уча тук. Когато

бях малък, баща ми работеше в тази гимназия като разси-

лен, а аз идвах в събота, вървях из дългите коридори и

гледах колко хубаво е всичко. Разбирах защо не ме искат,

но никога не съм можел да го приема.

Нямах какво да добавя, затова само слушах. Той изглеждаше по-скоро тъжен,

отколкото огорчен.

Най-сетне потеглихме и пресякохме жп линията. Докато минавахме през негърския

квартал, бях удивен от множеството хубави автомобили с номера от други щати, паркирани нагъсто по улиците. Големи семейства седяха на верандите в мразовития

въздух; деца играеха по дворовете и улиците. Пристигаха нови коли с шарени

пакети до задните прозорци.

- Вкъщи" значи при мама. А всеки се прибира вкъщи

за Коледа.

Когато спряхме до дома на мис Кали, Леон ми благодари за приятелството ми с

майка му.

- Тя не спира да говори за теб - каза той.

- Какво ли не прави човек за един обяд - отвърнах аз

и двамата се разсмяхме. Когато стигнахме до портата, от

къщата се носеше нов аромат. Леон замръзна, пое дълбо

ко дъх и рече:

- Пай с тиква. - Ечасът на опита.

Всяко от седемте деца намери време да ми благодари за дружбата ми с мис Кали. Тя

споделяла живота си с много хора, имала многобройни близки приятели, но от осем

месеца насам особено ценяла времето, прекарано с мен.

Оставих ги късно следобед в навечерието на Коледа да се готвят за църква. След

това щяха да си разменят подаръци и да пеят. В къщата бяха отседнали повече от

двайсет души; не можех да си представя къде спят, но сто на сто никой не го беше

грижа.

Колкото и добре приет да се чувствах, все пак усещах, че по някое време трябва

да ги оставя. По-късно щеше да има прегръдки и сълзи, песни и разкази и макар да

бях поканен да прекарам с тях празника, имаше мигове, в които едно семейство

трябваше да остане само. Но какво знаех аз за семействата? Отидох до Мемфис, където родният ми дом не бе виждал коледна украса от десет години. Двамата с

баща ми вечеряхме в китайски ресторант недалеч от къщата. Докато преглъщах

безвкусната супа с тестени топчета, неволно си спомних за хаоса в кухнята на мис

Кали и прекрасните ястия във фурната й.

Баща ми полагаше големи усилия да демонстрира интерес към моя вестник. Надлежно

му изпращах по един брой всяка седмица, но след няколко минути дърдорене стана

ясно, че не е чел нито дума. Затова пък се тревожеше за някаква опасна връзка

между войната в Югоизточна Азия и пазара на облигации.

Хапнахме набързо и тръгнахме в различни посоки. За жалост никой от нас не се бе

сетил за подаръци.

На Коледа обядвах с Биби, която за разлика от баща ми се радваше да ме види.

Беше поканила три от овдовелите си синьокоси приятелки на шери и шунка и

петимата

Страница 92

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

228

229

бързо се понапихме. Аз ги забавлявах с исторш от окръг Форд - някои верни, други

поукрасени. Покрай Баги и Хари Рекс бях изучил разказваческото изкуство.

В три следобед всички потънахме в дрямка. Рано на другата сутрин отпратих

обратно за Клантън.

25

230

През един мразовит януарски ден някъде на площада прокънтяха изстрели. Аз седях

зад бюрото си и кротко печатах статия за мистър Ламар Фарлоу и неотдавнашното

завръщане на неговия десантен батальон в Чикаго, когато един куршум раздроби