изхвърлиха Баги на тротоара, където той тупна като пъпеш и се превърна в
единствената жертва на целия епизод.
В далечината се разнесе смях.
Без капчица милост Уайли запечата целия спектакъл. Фотографиите щяха да се
предават тайно из Клантьн години наред.
Баги продължаваше да лежи неподвижно.
- Не пипайте копелето - чух да крещи някакъв поли
цай.
- Пияните и Господ ги пази - заяви Уайли, след като
успя да си поеме дъх.
Най-накрая Баги се надигна на четири крака. Бавно и мъчително той пропълзя като
блъснато от камион куче до спасилите живота му чимшири и там зачака да премине
бурята.
През три врати от Чайната бе спряла полицейска кола. Снайперистът изстреля един
ред към нея и когато резервоарът се взриви, всички забравихме за Баги. Още
по-напечено стана, когато изпод колата се разнесе гъст дим и видяхме пламъци.
Снайперистът намери това за забавно и в продължение на няколко минути се целеше
само в коли. Мислех, че моят спитфайър ще е неустоим, но може би беше твърде
малък за него.
Но когато отвърнаха на стрелбата му, снайперистът изгуби самообладание. Двама от
хората на шерифа се бяха разположили по покривите и щом откриха огън по купола
снайперистът се сниши и престана да стреля.
- Улучих го! - изкрещя единият от помощниците н
шериф Коули.
Почакахме двайсет минути; пълна тишина. Старите обувки и черните чорапи на Баги
се подаваха изпод чим-
236
шира, но останалото бе скрито. От време на време Мейджър поглеждаше надолу с
чаша в ръка и викаше нещо към Баги, за чието състояние не знаехме нищо.
Към съда притичаха още ченгета. Ние се поотпуснахме и седнахме в люлеещите се
столове, но не можехме да свалим очи от купола. Плямпалото, Маргарет и Харди
дойдоха при нас на балкона. Бяха наблюдавали спускането на Баги от прозореца.
Само Маргарет бе загрижена за евентуалните му наранявания.
Полицейската кола горя дотогава, докато не се появи пожарна да я облее с вода.
Вратите на съда се отвориха и някои от служителите излязоха и запушиха нервно.
Двама помощник-шерифи успяха да измъкнат Баги от чимшира. Той едва стъпваше и
очевидно изпитваше големи болки. Натовариха го в една патрулна кола и го
отведоха.
После видяхме един помощник-шериф в купола и градът отново бе в безопасност. Ние
петимата се завтекохме към съда, където се изсипа и половин Клантън.
Третият етаж беше отцепен. Съдът не заседаваше, така че шериф Коули ни насочи
към залата, където ни обеща да ни разясни накратко положението. На влизане видях
един помощник-шериф да придружава по коридора Мейджър, Чик Елиът и Уобъл Такет.
Бяха видимо пияни и се смееха толкова силно, че едва стояха на крака.
Уайли слезе долу да поразучи. Скоро щяха да изнесат тялото на снайпериста и той
искаше да го снима. Бяла коса, черно лице, ивици боя - имаше много въпроси.
Страница 95
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Очевидно стрелците бяха пропуснали целта си. Снайперистът бе идентифициран като
Ханк Хутън - местния адвокат, помагал на Ърни Гадис в обвинението срещу Да-ни
Паджит. Сега той бе задържан, но невредим.
Когато шериф Коули съобщи новината в съдебната зала, всички бяхме шокирани и
озадачени. И бездруго нервите ни бяха доста изопнати, но новината ни дойде
твърде много.
237
ДЖОН ГРИШАМ
- Мистър Хутън бе намерен на малкото стълбище, ко
ето води към купола - рече Коули, но аз бях твърде заше
метен, за да си водя бележки. - Не оказа съпротива при
ареста и сега е задържан.
- С какво беше облечен? - попита някой.
- С нищо.
- Нищо?
- Абсолютно. По лицето и ръцете му имаше нещо по
добно на вакса за обувки, но иначе беше гол като новоро
дено.
- Какви оръжия имаше? - попитах аз.
- Намерихме две далекобойни пушки, засега друга ин
формация не мога да ви дам.
- Каза ли нещо?
- Нито дума.
Уайли докладва, че увили Ханк в някакви чаршафи и го натикали на задната седалка
на полицейската кола. Направил няколко снимки, но не бе твърде оптимистично
настроен.
- Около него имаше дузина ченгета - оправда се той.
Отидохме в болницата да видим как е Баги. Жена му
беше нощна смяна в спешното отделение. Някой й се бе обадил, събудил и извикал в
болницата, така че я намерихме в лошо настроение.
- Само една счупена ръка - каза тя, очевидно разоча
рована от липсата на нещо по-сериозно. - Тук-там охлузе
но и одраскано. Какво е направил този глупак?
Читать дальше