Unknown - i c4573b5193eb5b9f

слагаше специална лампа на колата и имаше правото да арестува всекиго по всяко

време за всяко възможно провинение. Не се изискваше никакво обучение. Никакво

образование. Не отговаряше нито пред шерифа, нито пред началника на полицията, а

само пред гласоподавателите на всеки чети-

241

ДЖОН ГРИШАМ

ри години. На теория работата му бе да връчва призовки, но веднъж избрани,

повечето районни полицаи не можеха да се удържат да не препашат пистолет и да

започнат да се оглеждат за потенциални арестанти.

Колкото повече актове за пътнотранспортни произшествия съставяше един районен

полицай, толкова повече пари получаваше. Работата беше на половин работен ден с

нищожна заплата, но поне един от петимата полицаи във всеки окръг се опитваше да

се издържа от нея. Тъкмо той създаваше най-големите неприятности.

Всеки район избираше и мирови съдия - служител без всякакво юридическо

образование, поне през 1971 г. Всъщност за тази работа не се изискваше никакво

образование. И никакъв опит. Само гласове. Този човек съдеше всички довлечени от

районния полицай и отношенията между двамата бяха близки и подозрителни. Ако

шофьор от друг щат попаднеше в ръцете на полицай от окръг Форд, при мировия

съдия рядко го чакаше справедливост.

Всеки окръг имаше петима надзорници, петима малки крале, които държаха

същинската власт. За своите поддръжници те настилаха пътища, поправяха

канализацията и раздаваха чакъл. За враговете си не правеха почти нищо. Всички

окръжни постановления се издаваха от Съвета на надзорниците.

Всеки окръг избираше шериф, данъчен инспектор, данъчен експерт, секретар в

канцлерския съд и следовател. Селските окръзи имаха общи представители в щатския

Конгрес. Освен това през 1971 г. човек можеше да се кандидатира за началник на

управление Пътища", Услуги" и Селското стопанство", щатски ковчежник, щатски

оди-тор, щатски прокурор, заместник-губернатор и губернатор.

Намирах това за абсурдна и тромава система, докато кандидатите за въпросните

длъжности не почнаха да плащат за реклами в Таймс". В края на януари един

особено неприятен полицай от Четвърти район известен още като Четирите пердаха", Страница 97

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

имаше единайсет конкуренти. Пове-

242

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

чето от тези нещастници пристигаха в редакцията с обяви", написани на ръка от

съпругите им върху лист от тетрадка. Аз търпеливо ги изчитах, редактирах,

разшифровах и превеждах на нормален език. После вземах парите им и пусках

техните възвания, повечето от които започваха или със След месеци молитви...", или с Много хора ме молеха да се кандидатирам...".

Към края на февруари в окръга не се говореше за друго освен за предстоящите

избори през август. Шериф Коу-ли имаше двама конкуренти, а още двама заплашваха

да се кандидатират. Крайният срок за подаване на документи беше през юни, а

Коули още не се бе регистрирал. Това предизвика подозрения, че може и да не се

кандидатира.

Когато ставаше въпрос за местни избори, всичко предизвикваше подозрения и

разгорещени обсъждания.

Мис Кали се придържаше към старомодното схващане, че яденето в ресторанти е

пилеене на пари и следователно греховно. Нейният списък с потенциални грехове бе

по-дълъг от този на повечето хора и особено от моя. Поне шест месеца ми трябваха

да я убедя да дойде при Клод за обяд в четвъртък. Обяснявах й, че ако платя, няма да пилеем нейните пари. Тогава тя няма да бъде виновна за нищо, а за мен

още едно прегрешение не беше чудо голямо. Яденето в ресторант щеше да бъде

най-безобидният грях в списъка ми.

Не се притеснявах да ме видят в центъра на Клантън с чернокожа жена. Не ми

пукаше какво приказват хората. Не се притеснявах да бъда единственият бял при

Клод. Затова пък се тревожех - и то дотолкова, че едва не се въздържах от идеята

си - как ще вмъкна и измъкна мис Кали от моя спитфайър. Колата не беше

предвидена за едри пътници като нея.

Двамата с Исо имаха стар буик, който навремето бе събирал осем деца. Макар и

наддала четирийсет килограма, мис Кали все още можеше да се пъхне на предната

седалка.

243

ДЖОН ГРИШАМ

Не можеше да отслабне. Високото кръвно и холестеро-лът й сериозно тревожеха

децата й. Тя бе шейсетгодишна и още здрава, но проблемите бяха неизбежни.

Излязохме на улицата и тя погледна колата ми. Беше ветровит мартенски ден,