Unknown - i c4573b5193eb5b9f

канеше се да вали и аз бях спуснал гюрука. В това положение колата ми изглеждаше

още по-малка.

- Не знам дали ще стане тая работа - обяви тя. Тряб

ваха ми шест месеца да я докарам дотук; и дума не може

ше да става да се връщаме. Отворих й вратата и мис Кали

се приближи изключително предпазливо.

- Някакви предложения? - попита тя.

- Да, опитайте първо да седнете и после да приберете

всичко останало.

В крайна сметка успяхме и когато запалих двигателя, двамата бяхме рамо до рамо.

- Ама и вие белите карате едни коли - рече тя толко

ва изплашено, сякаш за пръв път летеше с малък само

лет. Дадох газ и отпратихме със смях сред разпръскан

чакъл.

Паркирах пред редакцията и й помогнах да излезе от колата. Влизането беше далеч

по-лесно. Вътре я предста- . вих на Маргарет Райт и Дейви Бас Плямпалото и я

разведох из стаите. Тя искаше да види офсетовата машина, защото с нея вестникът

изглеждаше много по-добре.

- Кой ви е коректор? - попита тя.

- Вие - отвърнах аз. Според нея правехме по три

грешки на седмица; все още получавах списъка по време

на всеки обяд в четвъртък.

Разходихме се по площада и най-сетне стигнахме до ресторанта за чернокожи до

химическото чистене. Клод беше в този бизнес от много години и предлагаше

най-добрата храна в града. Нямаше нужда от менюта, защото всички ядяха каквото

сготвеше през въпросния ден. В сряда имаше риба, в четвъртък - скара, но през

останалото време човек не знаеше какво ще му сервират, освен ако Клод не му

кажеше. Той ни посрещна с мръсна престилка

244

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

и ни посочи една маса до прозореца. Ресторантът беше полупразен и ние

привлякохме няколко любопитни погледа.

Колкото и да бе странно, мис Кали не познаваше Клод. Мислех, че всички чернокожи

в Клантън все отнякъде се познават, но моята приятелка ме увери в противното.

Страница 98

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Клод живеел извън града и за него се носел ужасният слух, че не ходи на църква.

Тя лично не държала да се запознава с него. Преди години присъствали на едно и

също погребение, но не били разговаряли.

Аз ги представих един на друг и когато свърза името с лицето й, Клод каза:

- О, семейство Ръфин. Всички до един лекари.

- Доктори на науките - поправи го мис Кали.

Клод бе гръмогласен и безцеремонен, вземаше пари за храната си и не ходеше на

църква, така че мис Кали не го хареса от самото начало. Той разбра намека, не се

впечатли особено и отиде да крещи на някого в кухнята. Една сервитьорка ни

донесе леден чай и царевичен хляб, но мис Кали не одобри нито едното, нито

другото. Чаят бил слаб и почти без захар, а царевичните хлебчета били безсолни и

поднесени на стайна температура, което било непростимо.

- Това е ресторант, мис Кали - казах тихо аз. - Защо

не се отпуснете?

- Опитвам се.

- Сериозно? Как ще ни се услади храната, ако вие се

мръщите на всичко?

- Хубава папийонка.

- Благодаря.

Никой не бе по-доволен от промяната в гардероба ми от мис Кали. Както ми обясни

тя, негрите обичали да се контят и следели модата. Все още наричаше себе си

не-гърка".

В годините след появата на движението за граждански права и повдигнатите от него

въпроси беше трудно да прецениш как точно да наречеш чернокожите. По-старите и

245

ДЖОН ГРИШАМ

по-издигнати хора като мис Кали предпочитаха думата негри". Малко под тях на

социалната стълбица бяха цветнокожите".

Макар да не бях чувал мис Кали да използва тази дума, не бе необичайно

по-заможните негри да наричат най-изпадналите представители на своята раса

чернилки".

За да не се оплета във всички тези етикети и класи, аз се придържах строго към

безопасното чернокожи". Хората от моята страна на линията имаха цял речник по

въпроса, в по-голямата си част не особено ласкателен.

В този момент аз бях единственият белокож" в ресторанта, но това не притесняваше

никого.

- Какво ще ядете? - провикна се иззад бара Клод. На една черна дъска се

предлагаха тексаско чили, пържено пиле и свински пържоли. Мис Кали знаеше, че

пилето и пържолите няма да струват, така че и двамата поръчахме чили.

Получих градинарски доклад. Особено добре вървели листните зеленчуци. Двамата с

Исо се канели да садят летните култури. Фермерският алманах" предричал умерено

топло лято със средно количество валежи - същото като всяка година - и тя с

нетърпение чакаше топлото време и обедите на верандата, където си им беше