Unknown: i c4573b5193eb5b9f

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Джон Гришам

Последния съдебен заседател

Файлов източник: zaknigi.com

22.12.2010

Обсидиан

Първа част

1

След десетилетия усърдна безстопанственост и очарователна немарливост през 1970

г. вестник Форд Каунти Таймс" фалира. Неговата собственичка и издателка мис Ема

Кодъл беше деветдесет и три годишна, прикована към леглото си в старчески дом в

Тюпълоу. Главният редактор, синът й Уилсън Кодъл, бе прехвърлил седемдесет и

имаше в черепа си пластина от Първата световна война. Идеална окръжност тъмнееща

присадена кожа покриваше плочката в горната част на високото му полегато чело, така че през по-голямата част на живота си бе търпял прякора Спот. Тоест нещо

като Шарко. Спот това. Спот онова. Ела тук, Спот. Мирно, Спот.

На младини той отразяваше митинги, футболни мачове, избори, църковни сбирки и

изобщо всякакви събития в окръг Форд. Беше добър репортер, прилежен и

изобретателен. Очевидно раната в главата не му пречеше да пише. Но по някое

време след Втората световна война пластината явно се размести и мистър Кодъл

спря да пише каквото и да било освен некролози. Обожаваше възпоменанията.

Работеше над тях с часове. Абзац след абзац изящна словесност описваше подробно

живота и на най-скромния жител на окръг Форд. Смъртта на някой заможен или

изтъкнат гражданин биваше издигната в ранг първокласна новина и мистър Кодъл

използваше случая да покаже на какво е способен. Никога не пропускаше бдение или

погребение и никога не пишеше лошо за когото и да било. В последна сметка всички

ги чакаше слава. Окръг Форд бе

ДЖОН ГРИШАМ

чудесно място за умиране. А Спот се радваше на голяма популярност, въпреки че си

беше малко луд.

Единствената сериозна криза в журналистическата му кариера бе през 1967 г., горе-долу по времето, когато движението за граждански права най-после се добра

до окръг Форд. Вестникът никога не бе публикувал и най-тънкия намек за расова

толерантност. Никакви черни лица не красяха страниците му, освен ако не

принадлежаха на известни или евентуални престъпници. Никакви обявления за сватби

на чернокожи. Никакви чернокожи отличници или отбори по бейзбол. Но през 1967 г.

мистър Кодъл направи потресаващо откритие. Една сутрин той се събуди с

прозрението, че в окръг Форд умират и чернокожи и тяхната смърт не е подобаващо

отразена. Един нов, благодатен свят на некролози чакаше да бъде открит и мистър

Кодъл опъна платна в опасни и неизследвани води. На 8 май 1967 г., сряда, Форд

Каунти Таймс" стана първият бял седмичник в щата Мисисипи, който пусна некролог

на негър. Това остана почти незабелязано.

През следващата седмица Кодъл пусна три некролога на чернокожи и хората

започнаха да шушукат. Към четвъртата седмица започна истински бойкот: отменяха

се абонаменти, спираха се реклами. Мистър Кодъл знаеше какво става, но бе твърде

впечатлен от новия си статут на интеграционист, за да мисли за такива досадни

подробности като продажби и печалби. Шест седмици след историческия некролог той

обяви новата си политика с големи букви на първа страница. Заяви на читателите, че ще публикува каквото си иска и ако на белите не им харесва, няма да им пуска

некролозите.

Да, но достойната кончина беше важна част от живота в щата Мисисипи независимо

от расата, така че мисълта да си идеш без някое от величествените прощални слова

на Спот бе непоносима за повечето бели. Пък и знаеха, че е достатъчно луд да

изпълни заплахата си.

Следващото издание беше пълно с всякакви некролози, на черни и на бели, всички

спретнато подредени по азбу-

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

чен ред и десегрегирани. Вестникът се продаде, след което последва кратък период

на просперитет.

Фалитът бе определен като неволен, сякаш съществуваха и такива, за които хората

се редят на опашка. Пръв се нахвърли един доставчик на печатарски материали от

Мемфис, комуто вестникът дължеше 60 000 долара. Няколко кредитори не бяха

получавали пари от шест месеца. Старата Осигурителна банка си искаше заема.

Страница 1

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Бях нов, но вече бях чул слуховете. Седях зад едно бюро във фоайето на

редакцията и четях списание, когато едно джудже с островръхи обувки прекрачи

прага и попита за Уилсън Кодъл.

- Той е в погребалния дом - отвърнах аз.

Доста наперено беше това джудже. Под смачкания му тъмносин блейзър се подаваше